Примерен тест № 3 за юридическа правоспособност
14 януари 2021 г. Примерен тест LawStore © 2021
Условия
- Всеки въпрос има само 1 верен отговор.
- За успешното полагане на теста е необходимо да отговорите правилно на най-малко 70% от въпросите. Това означава да дадете правилен отговор на поне 21 въпроса или да допуснете най-много 9 грешки.
- За решаване на теста имате 2 астрономически часа.
Въпроси
1. Основанията за нищожност и унищожаемост на сделките по ЗЗД не се прилагат по отношение на:
Едностранните сделки; Едностранните сделки;
Верният отговор е “в”. Гражданскоправните квалификации за нищожност и унищожаемост са неприложими по отношение на сделките решения. Сделките – решения са израз на волята на мнозинството на един орган. Поради това дори волята на някой от членовете да е опорочена при гласуването (или негласуването) на дадено решение, то това рефлектира върху кворума при провеждането или вземането на конкретното решение, а не върху действителността на сделката (ТР 1–2002-ОСГК ВКС).
Съвместните сделки; Съвместните сделки;
Верният отговор е “в”. Гражданскоправните квалификации за нищожност и унищожаемост са неприложими по отношение на сделките решения. Сделките – решения са израз на волята на мнозинството на един орган. Поради това дори волята на някой от членовете да е опорочена при гласуването (или негласуването) на дадено решение, то това рефлектира върху кворума при провеждането или вземането на конкретното решение, а не върху действителността на сделката (ТР 1–2002-ОСГК ВКС).
Сделките – решения. Сделките – решения.
Верен отговор! Гражданскоправните квалификации за нищожност и унищожаемост са неприложими по отношение на сделките решения. Сделките – решения са израз на волята на мнозинството на един орган. Поради това дори волята на някой от членовете да е опорочена при гласуването (или негласуването) на дадено решение, то това рефлектира върху кворума при провеждането или вземането на конкретното решение, а не върху действителността на сделката (ТР 1–2002-ОСГК ВКС).
2. Унищожение на сделката може да се предяви:
По съдебен ред с иск или извънсъдебно чрез възражение; По съдебен ред с иск или извънсъдебно чрез възражение;
Верният отговор е “в”. Правото да се иска унищожение на сделката е преобразуващо субективно право. Понастоящем то се упражнява само по съдебен ред с конститутивен иск или с възражение.
По съдебен ред с всички видове искове или с възражение; По съдебен ред с всички видове искове или с възражение;
Верният отговор е “в”. Правото да се иска унищожение на сделката е преобразуващо субективно право. Понастоящем то се упражнява само по съдебен ред с конститутивен иск или с възражение.
По съдебен ред с конститутивен иск или с възражение. По съдебен ред с конститутивен иск или с възражение.
Верен отговор! Правото да се иска унищожение на сделката е преобразуващо субективно право. Понастоящем то се упражнява само по съдебен ред с конститутивен иск или с възражение.
3. За да се прилагат разпоредбите за търговските сделки, е необходимо:
Сделката да е търговска за едната от страните; Сделката да е търговска за едната от страните;
Верен отговор! Разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от разпоредбите на закона (чл. 287 ТЗ).
Сделката да е търговска и за двете страни; Сделката да е търговска и за двете страни;
Верният отговор е “а”. Разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от разпоредбите на закона (чл. 287 ТЗ).
Сделката да е търговска за страните и да е свързана с тяхното занятие. Сделката да е търговска за страните и да е свързана с тяхното занятие.
Верният отговор е “а”. Разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от разпоредбите на закона (чл. 287 ТЗ).
4. Решението за откриване на производство по несъстоятелност има действие:
По отношение на търговеца и лицата, по чиято молба е образувано производството; По отношение на търговеца и лицата, по чиято молба е образувано производството;
Верният отговор е “в”. Решението за откриване на производство по несъстоятелност действа по отношение на всички (чл. 630, ал. 3 ТЗ).
По отношение на търговеца и всички кредитори на длъжника, спрямо когото е открито производството; По отношение на търговеца и всички кредитори на длъжника, спрямо когото е открито производството;
Верният отговор е “в”. Решението за откриване на производство по несъстоятелност действа по отношение на всички (чл. 630, ал. 3 ТЗ).
По отношение на всички трети лица. По отношение на всички трети лица.
Верен отговор! Решението за откриване на производство по несъстоятелност действа по отношение на всички (чл. 630, ал. 3 ТЗ).
5. За да придобие собствеността върху една движима вещ от несобственик, приобретателят трябва:
Да придобие владението върху вещта на годно правно основание; Да придобие владението върху вещта на годно правно основание;
Верният отговор е “в”. Основанието за придобиване на собствеността върху движима вещ на оригинерно основание се съдържа в чл. 78 от Закона за собствеността. Фактическият състав на това основание включва установяване на владение на възмездно правно основание, както и добросъвестност на приобретателя към момента на установяване на владението.
Да придобие владението върху вещта на възмездно правно основание; Да придобие владението върху вещта на възмездно правно основание;
Верният отговор е “в”. Основанието за придобиване на собствеността върху движима вещ на оригинерно основание се съдържа в чл. 78 от Закона за собствеността. Фактическият състав на това основание включва установяване на владение на възмездно правно основание, както и добросъвестност на приобретателя към момента на установяване на владението.
Да придобие владението върху вещта на възмездно правно основание и да не знае, че придобива правото от несобственик. Да придобие владението върху вещта на възмездно правно основание и да не знае, че придобива правото от несобственик.
Верен отговор! Основанието за придобиване на собствеността върху движима вещ на оригинерно основание се съдържа в чл. 78 от Закона за собствеността. Фактическият състав на това основание включва установяване на владение на възмездно правно основание, както и добросъвестност на приобретателя към момента на установяване на владението.
6. Не подлежат на вписване:
Актовете за държавна собственост; Актовете за държавна собственост;
Верният отговор е “б”. Съгласно чл. 5, б. “а” ПВ не подлежи на вписване придобиването на недвижим имот по силата на закона. Актовете за държавна и общинска собственост и договорите за делба на недвижим имот подлежат на вписване съгласно чл. 112, б. “а” ЗС.
Придобиването на недвижим имот по силата на закона; Придобиването на недвижим имот по силата на закона;
Верен отговор! Съгласно чл. 5, б. “а” ПВ не подлежи на вписване придобиването на недвижим имот по силата на закона. Актовете за държавна и общинска собственост и договорите за делба на недвижим имот подлежат на вписване съгласно чл. 112, б. “а” ЗС.
Договорите за делба на недвижим имот. Договорите за делба на недвижим имот.
Верният отговор е “б”. Съгласно чл. 5, б. “а” ПВ не подлежи на вписване придобиването на недвижим имот по силата на закона. Актовете за държавна и общинска собственост и договорите за делба на недвижим имот подлежат на вписване съгласно чл. 112, б. “а” ЗС.
7. Вписването на акт, който не подлежи на вписване, е:
Недопустимо; Недопустимо;
Верният отговор е “в”. Актовете, които подлежат на вписване, са изрично и изчерпателно уредени в закона (вж. чл. 2 ПВ). Вписването на акт, който не подлежи на вписване, е нищожно, тъй като в този случай законът не свързва факта на вписването с определено правно действие.
Унищожаемо; Унищожаемо;
Верният отговор е “в”. Актовете, които подлежат на вписване, са изрично и изчерпателно уредени в закона (вж. чл. 2 ПВ). Вписването на акт, който не подлежи на вписване, е нищожно, тъй като в този случай законът не свързва факта на вписването с определено правно действие.
Нищожно; Нищожно;
Верен отговор! Актовете, които подлежат на вписване, са изрично и изчерпателно уредени в закона (вж. чл. 2 ПВ). Вписването на акт, който не подлежи на вписване, е нищожно, тъй като в този случай законът не свързва факта на вписването с определено правно действие.
8. Потребител може да бъде:
Физическо лице; Физическо лице;
Верен отговор! Според изричната разпоредба на закона потребител може да бъде само физическо лице (§ 13 ЗЗП). По действащото право юридическо лице не може да бъде потребител. Качеството “потребител” по смисъла на ЗЗП не е равнозначно на “нетърговец”. Потребител може да бъде и едноличен търговец, когато действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Физическо лице с изключение на едноличните търговци; Физическо лице с изключение на едноличните търговци;
Верният отговор е “а”. Според изричната разпоредба на закона потребител може да бъде само физическо лице (§ 13 ЗЗП). По действащото право юридическо лице не може да бъде потребител. Качеството “потребител” по смисъла на ЗЗП не е равнозначно на “нетърговец”. Потребител може да бъде и едноличен търговец, когато действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Физическо или юридическо лице, което няма търговско качество. Физическо или юридическо лице, което няма търговско качество.
Верният отговор е “а”. Според изричната разпоредба на закона потребител може да бъде само физическо лице (§ 13 ЗЗП). По действащото право юридическо лице не може да бъде потребител. Качеството “потребител” по смисъла на ЗЗП не е равнозначно на “нетърговец”. Потребител може да бъде и едноличен търговец, когато действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
9. Решенията на Комисията за защита на конкуренцията подлежат на обжалване пред:
Административен съд - София област; Административен съд - София област;
Верен отговор! Решенията на комисията, ако в закона не е предвидено друго, могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност пред Административния съд – София област от страните и от всяко трето лице, което има правен интерес (чл. 64, ал. 1, изр. 1 ЗЗК).
Върховния административен съд; Върховния административен съд;
Верният отговор е “а”. Решенията на комисията, ако в закона не е предвидено друго, могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност пред Административния съд – София област от страните и от всяко трето лице, което има правен интерес (чл. 64, ал. 1, изр. 1 ЗЗК).
Върховния касационен съд. Върховния касационен съд.
Верният отговор е “а”. Решенията на комисията, ако в закона не е предвидено друго, могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност пред Административния съд – София област от страните и от всяко трето лице, което има правен интерес (чл. 64, ал. 1, изр. 1 ЗЗК).
10. Непълно осиновените лица:
Не наследяват осиновителя; Не наследяват осиновителя;
Верният отговор е “б”. При непълно осиновяване осиновените и техните низходящи не наследяват роднините на осиновителя (чл. 5, ал. 3 ЗН).
Не наследяват роднините на осиновителя; Не наследяват роднините на осиновителя;
Верен отговор! При непълно осиновяване осиновените и техните низходящи не наследяват роднините на осиновителя (чл. 5, ал. 3 ЗН).
Наследяват осиновителя при липса на други низходящи. Наследяват осиновителя при липса на други низходящи.
Верният отговор е “б”. При непълно осиновяване осиновените и техните низходящи не наследяват роднините на осиновителя (чл. 5, ал. 3 ЗН).
11. Заветът на вещ, която не е собственост на наследодателя при откриване на наследството, е:
Относително недействителен спрямо собственика на вещта; Относително недействителен спрямо собственика на вещта;
Верният отговор е “в”. Съгласно чл. 19 ЗН заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството. Под недействителност тази разпоредба визира нищожност на завета.
Не поражда вещно-прехвърлителен ефект; Не поражда вещно-прехвърлителен ефект;
Верният отговор е “в”. Съгласно чл. 19 ЗН заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството. Под недействителност тази разпоредба визира нищожност на завета.
Нищожен. Нищожен.
Верен отговор! Съгласно чл. 19 ЗН заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството. Под недействителност тази разпоредба визира нищожност на завета.
12. Дисциплинарната отговорност на магистратите се реализира по реда на:
Кодекса за етично поведение на българските магистрати; Кодекса за етично поведение на българските магистрати;
Верният отговор е “в”. Дисциплинарната отговорност на магистратите се реализира по реда на Закона за съдебната власт (ЗСВ). Този закон урежда дисциплинарните нарушения на магистратите и дисциплинарните наказания за тях (чл. 307, 308 и 309 ЗСВ). Законът урежда и правилата за дисциплинарното производство (чл. 310 и сл. ЗСВ).
Закона за държавния служител; Закона за държавния служител;
Верният отговор е “в”. Дисциплинарната отговорност на магистратите се реализира по реда на Закона за съдебната власт (ЗСВ). Този закон урежда дисциплинарните нарушения на магистратите и дисциплинарните наказания за тях (чл. 307, 308 и 309 ЗСВ). Законът урежда и правилата за дисциплинарното производство (чл. 310 и сл. ЗСВ).
Закона за съдебната власт. Закона за съдебната власт.
Верен отговор! Дисциплинарната отговорност на магистратите се реализира по реда на Закона за съдебната власт (ЗСВ). Този закон урежда дисциплинарните нарушения на магистратите и дисциплинарните наказания за тях (чл. 307, 308 и 309 ЗСВ). Законът урежда и правилата за дисциплинарното производство (чл. 310 и сл. ЗСВ).
13. Не представлява касационно основание:
Недопустимостта на решението; Недопустимостта на решението;
Верният отговор е “в”. Касационните основания са пороци на въззивното решение, уредени в закона. Това са нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение (вж. чл. 281 ГПК). Противоречието на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд не е порок на решението и основание за касирането му, а едно от основанията за допускане на касационното обжалване (по чл. 280, ал. 1, т. 1 in fine ГПК).
Неправилността на решението; Неправилността на решението;
Верният отговор е “в”. Касационните основания са пороци на въззивното решение, уредени в закона. Това са нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение (вж. чл. 281 ГПК). Противоречието на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд не е порок на решението и основание за касирането му, а едно от основанията за допускане на касационното обжалване (по чл. 280, ал. 1, т. 1 in fine ГПК).
Противоречието на решението с практиката на Върховния касационен съд. Противоречието на решението с практиката на Върховния касационен съд.
Верен отговор! Касационните основания са пороци на въззивното решение, уредени в закона. Това са нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение (вж. чл. 281 ГПК). Противоречието на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд не е порок на решението и основание за касирането му, а едно от основанията за допускане на касационното обжалване (по чл. 280, ал. 1, т. 1 in fine ГПК).
14. Частният съдебен изпълнител носи имуществена отговорност за вреди, причинени от неговите незаконосъобразни действия, по реда на:
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди; Закона за отговорността на държавата и общините за вреди;
Верният отговор е “б”. Частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение (чл. 441, ал. 2, изр. 1 ГПК).
Закона за задълженията и договорите; Закона за задълженията и договорите;
Верен отговор! Частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение (чл. 441, ал. 2, изр. 1 ГПК).
Закона за административните нарушения и наказания. Закона за административните нарушения и наказания.
Верният отговор е “б”. Частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение (чл. 441, ал. 2, изр. 1 ГПК).
15. Протоколът за съдебното заседание се води от:
Съдията - докладчик; Съдията - докладчик;
Верният отговор е “б”. Протоколът за съдебното заседание се води от съдебния секретар, който участва в заседанието (чл. 55, ал. 2 ПАС). Съдията-докладчик е част от състава на съда – т.е. от ръководно-решаващия орган, който извършва процесуални действия. Съдебният деловодител не участва в съдебните заседания.
Съдебния секретар; Съдебния секретар;
Верен отговор! Протоколът за съдебното заседание се води от съдебния секретар, който участва в заседанието (чл. 55, ал. 2 ПАС). Съдията-докладчик е част от състава на съда – т.е. от ръководно-решаващия орган, който извършва процесуални действия. Съдебният деловодител не участва в съдебните заседания.
Съдебния деловодител. Съдебния деловодител.
Верният отговор е “б”. Протоколът за съдебното заседание се води от съдебния секретар, който участва в заседанието (чл. 55, ал. 2 ПАС). Съдията-докладчик е част от състава на съда – т.е. от ръководно-решаващия орган, който извършва процесуални действия. Съдебният деловодител не участва в съдебните заседания.
16. Заповедното производство е уредено като:
Част от исковия процес; Част от исковия процес;
Верният отговор е “в”. Систематически заповедното производство е уредено като част от изпълнителния процес. Производството не е исково, нито обезпечително. При него се издава заповед за изпълнение, която по своето естество е изпълнително основание за едно безспорно вземане.
Вид обезпечително производство; Вид обезпечително производство;
Верният отговор е “в”. Систематически заповедното производство е уредено като част от изпълнителния процес. Производството не е исково, нито обезпечително. При него се издава заповед за изпълнение, която по своето естество е изпълнително основание за едно безспорно вземане.
Част от изпълнителния процес. Част от изпълнителния процес.
Верен отговор! Систематически заповедното производство е уредено като част от изпълнителния процес. Производството не е исково, нито обезпечително. При него се издава заповед за изпълнение, която по своето естество е изпълнително основание за едно безспорно вземане.
17. Съделителите в производството по делба са:
Обикновени другари; Обикновени другари;
Верният отговор е “в”. В производството по делба възниква задължително другарство между съделителите. Когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна (arg. чл. 75, ал. 2 ЗН).
Необходими другари; Необходими другари;
Верният отговор е “в”. В производството по делба възниква задължително другарство между съделителите. Когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна (arg. чл. 75, ал. 2 ЗН).
Задължителни другари. Задължителни другари.
Верен отговор! В производството по делба възниква задължително другарство между съделителите. Когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна (arg. чл. 75, ал. 2 ЗН).
18. Областните управители са:
Централни органи на изпълнителната власт; Централни органи на изпълнителната власт;
Верният отговор е “б”. Областните управители са териториални органи на изпълнителната власт. Областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт в областта, който осъществява държавното управление по места и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика (чл. 29, ал. 1 ЗАдм). Областният управител не се избира от населението на областта, а се определя с решение на Министерския съвет (чл. 29, ал. 3 ЗАдм). Поради това той не е орган на местното самоуправление.
Териториални органи на изпълнителната власт; Териториални органи на изпълнителната власт;
Верен отговор! Областните управители са териториални органи на изпълнителната власт. Областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт в областта, който осъществява държавното управление по места и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика (чл. 29, ал. 1 ЗАдм). Областният управител не се избира от населението на областта, а се определя с решение на Министерския съвет (чл. 29, ал. 3 ЗАдм). Поради това той не е орган на местното самоуправление.
Органи на местното самоуправление. Органи на местното самоуправление.
Верният отговор е “б”. Областните управители са териториални органи на изпълнителната власт. Областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт в областта, който осъществява държавното управление по места и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика (чл. 29, ал. 1 ЗАдм). Областният управител не се избира от населението на областта, а се определя с решение на Министерския съвет (чл. 29, ал. 3 ЗАдм). Поради това той не е орган на местното самоуправление.
19. Административен договор може да се сключи:
Когато административният орган и другата страна постигнат съгласие за това; Когато административният орган и другата страна постигнат съгласие за това;
Верният отговор е “в”. В производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес само когато е предвидено в специален закон (чл. 19а, ал. 1 АПК).
Само по въпроси от значим обществен интерес; Само по въпроси от значим обществен интерес;
Верният отговор е “в”. В производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес само когато е предвидено в специален закон (чл. 19а, ал. 1 АПК).
Само по въпроси от значим обществен интерес и сключването на такъв договор е предвидено в специален закон. Само по въпроси от значим обществен интерес и сключването на такъв договор е предвидено в специален закон.
Верен отговор! В производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес само когато е предвидено в специален закон (чл. 19а, ал. 1 АПК).
20. По общо правило непроизнасянето на административния орган в срок се счита за:
Мълчаливо съгласие за издаване на акта; Мълчаливо съгласие за издаване на акта;
Верният отговор е “б”. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде административен акт (чл. 58, ал. 1 АПК). Мълчаливият отказ може да бъде оспорван както изричния отказ за издаване на акта. Когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна (чл. 58, ал. 3 АПК).
Мълчалив отказ за издаване на акта; Мълчалив отказ за издаване на акта;
Верен отговор! Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде административен акт (чл. 58, ал. 1 АПК). Мълчаливият отказ може да бъде оспорван както изричния отказ за издаване на акта. Когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна (чл. 58, ал. 3 АПК).
Няма правни последици, тъй като сроковете за администрацията са инструктивни. Няма правни последици, тъй като сроковете за администрацията са инструктивни.
Верният отговор е “б”. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде административен акт (чл. 58, ал. 1 АПК). Мълчаливият отказ може да бъде оспорван както изричния отказ за издаване на акта. Когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна (чл. 58, ал. 3 АПК).
21. Принудителните административни мерки се оспорват по реда на:
Административнопроцесуалния кодекс (АПК); Административнопроцесуалния кодекс (АПК);
Верен отговор! Принудителните административни мерки представляват индивидуални административни актове. Като такива общият ред за тяхното обжалване е този на Административнопроцесуалния кодекс. По реда на ЗАНН могат да бъдат обжалвани само административните наказания, а принудителните административни мерки не представляват наказание. По реда на НПК могат да бъдат обжалвани само мерките за неотклонение и другите мерки за процесуална принуда, които се вземат в наказателния процес.
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН); Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН);
Верният отговор е “а”. Принудителните административни мерки представляват индивидуални административни актове. Като такива общият ред за тяхното обжалване е този на Административнопроцесуалния кодекс. По реда на ЗАНН могат да бъдат обжалвани само административните наказания, а принудителните административни мерки не представляват наказание. По реда на НПК могат да бъдат обжалвани само мерките за неотклонение и другите мерки за процесуална принуда, които се вземат в наказателния процес.
Наказателния процесуален кодекс (НПК). Наказателния процесуален кодекс (НПК).
Верният отговор е “а”. Принудителните административни мерки представляват индивидуални административни актове. Като такива общият ред за тяхното обжалване е този на Административнопроцесуалния кодекс. По реда на ЗАНН могат да бъдат обжалвани само административните наказания, а принудителните административни мерки не представляват наказание. По реда на НПК могат да бъдат обжалвани само мерките за неотклонение и другите мерки за процесуална принуда, които се вземат в наказателния процес.
22. Превишаване пределите на неизбежната отбрана е налице:
Когато защитата не съответства на характера и опасността на нападението; Когато защитата не съответства на характера и опасността на нападението;
Верният отговор е “б”. Превишаване пределите не неизбежна отбрана е налице, когато защита явно не съответства на характера и опасността на нападението (чл. 12, ал. 2 НК).
Когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението; Когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението;
Верен отговор! Превишаване пределите не неизбежна отбрана е налице, когато защита явно не съответства на характера и опасността на нападението (чл. 12, ал. 2 НК).
Когато защитата не се дължи на уплаха или смущение. Когато защитата не се дължи на уплаха или смущение.
Верният отговор е “б”. Превишаване пределите не неизбежна отбрана е налице, когато защита явно не съответства на характера и опасността на нападението (чл. 12, ал. 2 НК).
23. При престъпна самонадеяност деецът:
Не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди; Не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди;
Верният отговор е “в”. Деецът действа при самонадеяност, когато е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е мислил да ги предотврати (чл. 11, ал. 3, предл. 2 НК). Престъпната самонадеяност е форма на непредпазлива вина. При отговор “а” деянието е също непредпазливо, но формата е небрежност, а не самонадеяност. При отговор “б” е налице евентуален умисъл, а не непредпазливост.
Предвижда общественоопасните последици на деянието, но се отнася безразлично към тяхното настъпване; Предвижда общественоопасните последици на деянието, но се отнася безразлично към тяхното настъпване;
Верният отговор е “в”. Деецът действа при самонадеяност, когато е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е мислил да ги предотврати (чл. 11, ал. 3, предл. 2 НК). Престъпната самонадеяност е форма на непредпазлива вина. При отговор “а” деянието е също непредпазливо, но формата е небрежност, а не самонадеяност. При отговор “б” е налице евентуален умисъл, а не непредпазливост.
Предвижда общественоопасните последици на деянието, но е мислил да ги предотврати. Предвижда общественоопасните последици на деянието, но е мислил да ги предотврати.
Верен отговор! Деецът действа при самонадеяност, когато е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е мислил да ги предотврати (чл. 11, ал. 3, предл. 2 НК). Престъпната самонадеяност е форма на непредпазлива вина. При отговор “а” деянието е също непредпазливо, но формата е небрежност, а не самонадеяност. При отговор “б” е налице евентуален умисъл, а не непредпазливост.
24. Отстраняването на обвиняемия от длъжност е:
Принудителна административна мярка; Принудителна административна мярка;
Верният отговор е “б”. Отстраняването на обвиняемия от длъжност представлява мярка за процесуална принуда, но не е мярка за неотклонение. Това следва от изчерпателното изброяване на мерките за неотклонение (чл. 58 НПК). Отстраняването на обвиняемия от длъжност може да бъде постановено, когато обвиняемият е привлечен за умишлено престъпление от общ характер, извършено във връзка с работата му, и има достатъчно основания да се счита, че служебното му положение ще създаде пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото (чл. 69, ал. 1 НПК). Мярката се налага от съда само по отношение на обвиняемия. Това става по реда на Наказателно-процесуалния кодекс в рамките на едно образувано наказателно производство. Поради това тя не може да има характера на принудителна административна мярка.
Мярка за процесуална принуда; Мярка за процесуална принуда;
Верен отговор! Отстраняването на обвиняемия от длъжност представлява мярка за процесуална принуда, но не е мярка за неотклонение. Това следва от изчерпателното изброяване на мерките за неотклонение (чл. 58 НПК). Отстраняването на обвиняемия от длъжност може да бъде постановено, когато обвиняемият е привлечен за умишлено престъпление от общ характер, извършено във връзка с работата му, и има достатъчно основания да се счита, че служебното му положение ще създаде пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото (чл. 69, ал. 1 НПК). Мярката се налага от съда само по отношение на обвиняемия. Това става по реда на Наказателно-процесуалния кодекс в рамките на едно образувано наказателно производство. Поради това тя не може да има характера на принудителна административна мярка.
Мярка за неотклонение. Мярка за неотклонение.
Верният отговор е “б”. Отстраняването на обвиняемия от длъжност представлява мярка за процесуална принуда, но не е мярка за неотклонение. Това следва от изчерпателното изброяване на мерките за неотклонение (чл. 58 НПК). Отстраняването на обвиняемия от длъжност може да бъде постановено, когато обвиняемият е привлечен за умишлено престъпление от общ характер, извършено във връзка с работата му, и има достатъчно основания да се счита, че служебното му положение ще създаде пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото (чл. 69, ал. 1 НПК). Мярката се налага от съда само по отношение на обвиняемия. Това става по реда на Наказателно-процесуалния кодекс в рамките на едно образувано наказателно производство. Поради това тя не може да има характера на принудителна административна мярка.
25. На доказване в наказателното производство подлежат:
Извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него; Извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него;
Верният отговор е “в”. В наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, характерът и размерът на вредите, причинени с деянието, както и другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение (чл. 102 НПК).
Извършеното престъпление, участието на обвиняемия в него, както и основанието на гражданския иск; Извършеното престъпление, участието на обвиняемия в него, както и основанието на гражданския иск;
Верният отговор е “в”. В наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, характерът и размерът на вредите, причинени с деянието, както и другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение (чл. 102 НПК).
Извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, както и размера и характера на причинените вреди и другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия. Извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, както и размера и характера на причинените вреди и другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия.
Верен отговор! В наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, характерът и размерът на вредите, причинени с деянието, както и другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение (чл. 102 НПК).
26. Достатъчно данни за образуване на досъдебно производство са налице:
Когато може да се направи предположение, че е извършено престъпление; Когато може да се направи предположение, че е извършено престъпление;
Верният отговор е “б”. Достатъчно данни за образуване на досъдебно производство са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление (чл. 211, ал. 1 НПК). За образуване на досъдебно производство не са нужни данни, от които могат да се направят изводи относно лицата, извършили престъплението, или относно неговата правна квалификация (чл. 26, ал. 2 НПК).
Когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление; Когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление;
Верен отговор! Достатъчно данни за образуване на досъдебно производство са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление (чл. 211, ал. 1 НПК). За образуване на досъдебно производство не са нужни данни, от които могат да се направят изводи относно лицата, извършили престъплението, или относно неговата правна квалификация (чл. 26, ал. 2 НПК).
Когато може да се направи обосновано предположение за извършено престъпление и за участието на лицето, срещу което се образува производството. Когато може да се направи обосновано предположение за извършено престъпление и за участието на лицето, срещу което се образува производството.
Верният отговор е “б”. Достатъчно данни за образуване на досъдебно производство са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление (чл. 211, ал. 1 НПК). За образуване на досъдебно производство не са нужни данни, от които могат да се направят изводи относно лицата, извършили престъплението, или относно неговата правна квалификация (чл. 26, ал. 2 НПК).
27. Основание за провеждане на очна ставка е:
Противоречие между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания; Противоречие между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания;
Верният отговор е “в”. Очна ставка може да се проведе при съществено противоречие между обясненията на обвиняемите или между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания (чл. 143, ал. 1 НПК).
Явно различие между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания; Явно различие между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания;
Верният отговор е “в”. Очна ставка може да се проведе при съществено противоречие между обясненията на обвиняемите или между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания (чл. 143, ал. 1 НПК).
Съществено противоречие между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания. Съществено противоречие между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания.
Верен отговор! Очна ставка може да се проведе при съществено противоречие между обясненията на обвиняемите или между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания (чл. 143, ал. 1 НПК).
28. Наказателното производство при дела от частен характер се образува:
По силата на внесената тъжба от пострадалото лице; По силата на внесената тъжба от пострадалото лице;
Верен отговор! Наказателното дело от частен характер се образува по силата на внесената тъжба (arg. чл. 247, ал. 1, т. 2 НПК).
Въз основа на внесената тъжба с постановление на прокурора; Въз основа на внесената тъжба с постановление на прокурора;
Верният отговор е “а”. Наказателното дело от частен характер се образува по силата на внесената тъжба (arg. чл. 247, ал. 1, т. 2 НПК).
Въз основа на внесената тъжба с разпореждане на председателя на съда. Въз основа на внесената тъжба с разпореждане на председателя на съда.
Верният отговор е “а”. Наказателното дело от частен характер се образува по силата на внесената тъжба (arg. чл. 247, ал. 1, т. 2 НПК).
29. Производството по освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание се прилага:
Задължително при наличието на законовите предпоставки; Задължително при наличието на законовите предпоставки;
Верен отговор! Когато са налице материалните предпоставки, приложението на диференцираната процедура по освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е задължително. Съдът следи служебно за наличието на основанията за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
По преценка на прокурора; По преценка на прокурора;
Верният отговор е “а”. Когато са налице материалните предпоставки, приложението на диференцираната процедура по освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е задължително. Съдът следи служебно за наличието на основанията за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
По преценка на съда. По преценка на съда.
Верният отговор е “а”. Когато са налице материалните предпоставки, приложението на диференцираната процедура по освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е задължително. Съдът следи служебно за наличието на основанията за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
30. Правилата за професионална етика представляват:
Вид правни норми, които служат за основание на дисциплинарната отговорност; Вид правни норми, които служат за основание на дисциплинарната отговорност;
Верният отговор е “б”. Правилата за професионална етика са морални норми. Тяхното нарушаване не поражда самò по себе си юридическа отговорност и не опорочава извършеното правно действие. Нарушението на правилата за професионална етика е свързано с възможността за ангажиране на дисциплинарна отговорност.
Морални норми, свързани с възможността за налагане на дисциплинарна санкция; Морални норми, свързани с възможността за налагане на дисциплинарна санкция;
Верен отговор! Правилата за професионална етика са морални норми. Тяхното нарушаване не поражда самò по себе си юридическа отговорност и не опорочава извършеното правно действие. Нарушението на правилата за професионална етика е свързано с възможността за ангажиране на дисциплинарна отговорност.
Морални насоки при упражняване на юридическата професия без правно значение. Морални насоки при упражняване на юридическата професия без правно значение.
Верният отговор е “б”. Правилата за професионална етика са морални норми. Тяхното нарушаване не поражда самò по себе си юридическа отговорност и не опорочава извършеното правно действие. Нарушението на правилата за професионална етика е свързано с възможността за ангажиране на дисциплинарна отговорност.
Поздравления! Вие решихте целия тест!
Продължавайте подготовката си в същия дух! Надяваме се да сме Ви били полезни. Ако желаете да получавате още полезни материали от нас, запишете се напълно безплатно за нашия email абонамент↗