8 особености на Казуса по НПН
14 октомври 2020 г. Статия LawStore
При решаването на наказателноправния казус важат и всички общи съвети, които сме дали в статията: 11 съвета за Казуса по ГПН. Можете да се запознаете и с нея за общи насоки при решаване на казус за държавен изпит.
Сега ще разгледаме основните особености на казуса по наказателноправни науки.
1. Материя на казуса
Наказателното право се занимава с най-тежките отрицателни обществени прояви – престъпленията. Този правен отрасъл установява изрично общи и конкретни правила за отделните престъпления и наказанията, които се налагат за извършването им.
Това означава, че решението на казуса от материалноправна страна представлява отговор на въпроса дали описаното деяние осъществява състава на конкретен престъпен състав или състави, установени в материалния наказателен закон. По този въпрос е необходимо да проверите и изясните всички елементи на конкретното престъпление – обект, субект и особеностите от обективна и субективна страна.
От процесуална страна решението на казуса съставлява отговор на въпроса дали наказателното производство е образувано, проведено и завършено законосъобразно от компетентните държавни органи или са допуснати съществени процесуални нарушения.
В практиката предмет на преценка е и справедливостта на наложеното наказание в рамките на установения от закона минимум и максимум. Такава преценка по правило не се прави при учебните казуси.
2. Кодификация на правната уредба
Характерна за наказателното право е неговата пълна кодификация.
Престъпленията и наказанията за тях са установени единствено в Наказателния кодекс.
Това е единственият материален закон, който се прилага по отношение на казуса. Няма нужда да разполагате с допълнителна материална нормативна уредба. Когато по казуса са налице предикатни правни качества (напр. учител, съдия, съдебен заседател, вещо лице и др.), те са дадени изрично и при учебните казуси не се изисква проверката им.
Сходно е нормативното положение и по отношение на процеса.
Преследването и наказването на престъпленията се извършва единствено по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
НПК определя основанията за образуване на наказателно производство, неговия ход, допустимите доказателствени средства и способи за доказване и приключването на наказателния процес. Това означава, че отговорите на процесуалните въпроси по наказателния казус могат да бъдат открити и се основават на нормите на НПК.
Съществуват и особени наказателно-процесуални институти, предмет на подробна уредба в други закони – напр. екстрадиция, европейска заповед за арест, европейска заповед за разследване. По-подробно за нормативната уредба, която ще Ви е необходима за изпита, можете да прочетете в статията: Кои закони да носим на казуса по НПН.
3. Прилагане на общата и особената част на НК
При решаването на наказателноправния казус в почти всички случаи ще работите както с особената, така и с общата част на Наказателния кодекс.
Особената част определя хипотезите на конкретните състави на престъпления, под които трябва да се субсумират фактите по казуса. С други думи, за да определим дали едно общественоопасно деяние съставлява престъпление, трябва да го подведем под хипотезата на конкретен престъпен състав. Само в някои много специфични хипотези можем да преминем направо към приложение на институт от общата част на кодекса (напр. когато деянието е извършено от малолетно лице, тъй като малолетните лица по правило са наказателно неотговорни).
Общата част съдържа общи правила, които се съблюдават при всеки правен казус. Такива са правилата относно действието на наказателния закон, определението на наказателноотговорно лице, особените правила за непълнолетните, елементите на общото понятие за престъпление, приготовлението и опита, принципите за определяне на наказанието, освобождаването от наказателна отговорност с прилагане на административно наказание, погасителната давност и др.
След като подведете деянието под конкретен състав на особената част, проверете дали не е налице основание за приложение на някое правило от общата част на Наказателния кодекс.
Особено значение има и разпоредбата на чл. 93 НК, която дава легални определения на редица понятия, използвани в особената част на НК (напр. “длъжностно лице”, “орган на власт”, “официален документ”, “неистински документ” и др.).
Когато изследвате хипотезата на конкретен престъпен състав, проверете дали някое особено понятие няма законова дефиниция в чл. 93 НК.
4. Квалификация на деянието
Решаването на всеки правен казус включва квалификация на фактите. Много често един от въпросите по казуса ще бъде “Квалифицирайте извършеното деяние” или “Правилна ли е дадената квалификация”.
В този случай от Вас се изисква не само да укажете, че се касае например за “убийство на длъжностно лице”, а да дадете или да проверите нормативния израз на конкретния престъпен състав.
Когато се касае за привилегирован или квалифициран състав или за приложение на норма от общата част към основния престъпен състав, квалификацията трябва да съдържа цифров израз на всички относими норми.
Пример:
Убийство на длъжностно лице се квалифицира като деяние по чл. 116, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 115 НК.
Квалификацията се формира така:
➻ На първо място се изписва цифровият израз на привилегироващия и/или квалифициращия признак. В случая е налице квалифициращ признак: умъртвяване на длъжностно лице – чл. 116, ал. 1, т. 1 НК.
➸ След това се изписва основният състав – в случая убийство – чл. 115 НК.
➸ Ако е налице приложение на разпоредба от общата част, тя се изписва след това. Така например опит за убийство на длъжностно лице се квалифицира като деяние по чл. 116, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 115 във вр. чл. 18, ал. 1 НК.
Връзката между отделните разпоредби се указва с вмъкване на израза “във връзка с” или съкратеното “във вр.”, “вр.”.
Възможно е правната квалификация на деянието да е изрично дадена по казуса. В този случай трябва да проверите дали фактологията по казуса сочи осъществяването на предложения престъпен състав. Това става, като се съпоставят конкретните житейски факти с елементите на престъпния състав от обективна и субективна страна.
5. Действие на наказателния закон във времето
Едно от най-важните особености на наказателното право е свързана с действието на наказателния закон във времето. То е обусловено от два основополагащи принципа на наказателното право:
- Принципът за законоустановеност на престъпленията и наказанията.
- Принципът за приложение на най-благоприятния закон.
Тези положения се разглеждат подробно в учебника, а тук ще дадем примери за тяхното приложение.
5.1. Законоустановеност на престъпленията и наказанията
Съгласно принципа за законоустановеност на престъпленията и наказанията, никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му (чл. 5, ал. 3 КРБ).
Това означава не само, че съответното престъпно деяние трябва да бъде описано в закона, а и че съответната наказателноправна разпоредба трябва да бъде в сила към момента на извършване на деянието. Наказателният закон не може да установява наказания за престъпления с обратно действие. Не подлежат на наказание и деянията, които са извършени след като е отменена дадена разпоредба, която го инкриминира.
Пример:
Съгласно чл. 234, ал. 1 НК се наказва този, който разпространява или държи акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон. Тази разпоредба е приета през 1996 г.
Съгласно чл. 234, ал. 2 НК се наказва този, който произвежда или държи с цел разпространение алкохол, алкохолни напитки или тютюневи изделия без надлежно разрешително. Тази разпоредба обаче е приета през 2019 г.
Изложеното означава, че разпространението и държането на акцизни стоки без бандерол е наказуемо от 1996 г. до сега, но производството на определените акцизни стоки (алкохол, алкохолни напитки и тютюневи изделия) е наказуемо от 2019 г. Преди влизане в сила на тази разпоредба производството на тези стоки не е съставомерно и не представлява престъпление по чл. 234 НК.
Обърнете внимание: Новите моменти и измененията в нормативната уредба в книжните издания на законите най-често са представени до самия нормативен текст, а съдържанието на промяната е дадено под линия.
За приложението на разпоредбата меродавен е моментът на влизане в сила на изменението. Ако такъв не е изрично указан, то влиза в сила три дни след обнародването (чл. 5, ал. 5 КРБ). Когато нормативният акт влиза в сила в определен срок след деня на неговото обнародване, денят на обнародването не се брои в този срок (чл. 41, ал. 3 ЗНА). Срокът изтича в 24.00 часа на последния ден (чл. 41, ал. 4 ЗНА). Така, ако законът е обнародван на 13 октомври 2020 г., той ще влезе в сила и ще се прилага от 00:00 часа на 17 октомври 2020 г.
5.2. Приложение на най-благоприятния закон
Другата особеност при действието на наказателноправните норми във времето е принципът за приложение на най-благоприятния закон. По правило за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му (чл. 2, ал. 1 НК). Ако обаче до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца (чл. 2, ал. 2 НК).
Принципът за приложението на най-благоприятния закон намира приложение както по отношение на отделните състави на престъпления, така и спрямо общите правила на наказателното право (напр. давност, реабилитация).
При действието на този принцип по казуса трябва да преценим не просто редакцията на съответната норма към момента на извършване на деянието, но и последващите нейни редакции до влизане на присъдата в сила с оглед приложение на най-благоприятния режим за дееца.
Принципът за приложение на най-благоприятния закон намира приложение само по отношение на материалноправни наказателни норми. Той не намира приложение относно процесуалноправните норми. Относно процесуалноправните норми действа принципът за незабавно действие на закона, при който разпоредбите се прилагат в техния актуален вид дори и спрямо незавършени производства. Процесуалните разпоредби се прилагат от влизането им в сила и за процесуалните действия, които предстоят по незавършени наказателни производства (чл. 3 НПК).
Пример:
Съгласно чл. 369а НПК съкратено съдебно следствие в случаите по чл. 371, т. 2 (при което има възможност да се намали наказанието — бел. авт.) не се допуска при умишлено причиняване на смърт.
Тази разпоредба има процесуален характер и е приета с бр. 83 от 22.10.2019 г. и влиза в сила от 26.10.2019 г. След влизането ù в сила съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК при обвинение за умишлено причиняване на смърт не се допуска. Без значение е, че деянието е извършено преди влизане в сила на тази процесуална норма.
6. Аргументация
Когато отговаряте на въпросите по казуса, от Вас се очаква да аргументирате отговора си. Тъй като всеки престъпен състав представлява фактически състав с конкретни елементи: обект, субект, обективна и субективна страна, по необходимост аргументацията на Вашите отговори трябва да включва кратко теоретично разяснение на тези особености на престъпния състав. По някои казуси ще е необходимо да направите разграничение между два или повече престъпни състава.
Не забравяйте да обвържете теоретичните постановки с конкретните факти по казуса.
Когато по казуса е приложим институт от общата част на НК, се препоръчва да изясните накратко неговата правна характеристика, систематично място и предпоставките за приложението му. След това трябва да се отговори на въпроса, дали по казуса са налице всички предпоставки за приложението на този институт, като изследвате фактите и ги съпоставяте с конкретните предпоставки.
7. Определяне на наказанието
По правило при учебен, изпитен или конкурсен казус от Вас не се изисква да определяте наказание за извършеното престъпление. Наказанието се определя по вътрешно убеждение с оглед на особеностите на всеки конкретен случай и затова няма как да бъде предмет на оценка.
Възможно е обаче по казуса да има въпрос “Законосъобразно ли е наложеното наказание”.
В тези случаи трябва да изследвате законовите рамки на наказанието за съответния вид престъпление:
- Дали наложеното наказание е предвидено за съответното деяние;
- Дали е наложено в рамките на законоустановените минимум и максимум;
- Дали наказанието може да бъде наложено на дееца (напр. когато е непълнолетно лице);
- Дали са спазени принципите относно наказанието;
- Дали е налице основание за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание;
- Дали е налице основание за прилагане на условно осъждане;
- Дали е налице съвкупност от престъпления или рецидив;
- Дали са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко.
8. Процесуални въпроси
Най-често задаваните въпроси във връзка с процесуалната част на казуса се отнасят до:
- Предпоставките и акта за образуване на наказателното производство;
- Процесуалните действия по разследване;
- Правомощията на прокурора след завършване на разследването;
- Подсъдността на делото;
- Спиране и прекратяване на производството;
- Основания за прилагане на диференцираните правила (напр. бързо производство, съкратено съдебно следствие и др.);
- Допуснатите процесуални нарушения и правомощията на органите на наказателното производство във връзка с тяхното отстраняване;
- Правомощията на първоинстанционния, въззивния и касационния съд;
- Основанията за възобновяване на наказателното дело.
Отговорите на тези въпроси може да откриете или да извлечете от съответните систематични места в НПК.