Учебен тест: Гражданскоправни науки • Втора част •

31 януари 2022 г. Учебен тест © LawStore

Тестовата проверка на знанията е чудесен начин за активно учене. Проверете знанията си по отделните видове облигационни, търговски, семейни и наследствени отношения с учебен тест от 60 въпроса.

Тестът включва въпроси върху втората част от конспекта за държавен изпит по гражданскоправни науки.

Тестът е интерактивен. Натиснете върху отговора, който считате за правилен, и моментално ще получите проверка.

Условия

Всеки въпрос има само 1 верен отговор.
За успешното полагане на теста е необходимо да отговорите правилно на най-малко 70% от въпросите. Това означава да дадете правилен отговор на поне 42 въпроса или да допуснете най-много 18 грешки.
За решаване на теста имате 2 астрономически часа.

Въпроси

1. Предварителен договор за продажба на недвижим имот трябва да се сключи:

В писмена форма; В писмена форма;

Верен отговор! Предварителният договор за продажба на недвижим имот или прехвърляне на други вещни права трябва да се сключи в писмена форма (arg. чл. 19, ал. 1 ЗЗД).

В писмена форма с нотариална заверка на подписите и съдържанието; В писмена форма с нотариална заверка на подписите и съдържанието;

Верният отговор е “а”. Предварителният договор за продажба на недвижим имот или прехвърляне на други вещни права трябва да се сключи в писмена форма (arg. чл. 19, ал. 1 ЗЗД).

Във формата на нотариален акт. Във формата на нотариален акт.

2. Ако не е уговорено друго, разноските по договора за продажба се поемат от:

Продавача; Продавача;

Верният отговор е “б”. В общия случай разноските за договора и другите разходи във връзка с прехвърляне на собствеността са за сметка на купувача (чл. 186, ал. 1 ЗЗД). Изключение е налице за продажбата на недвижими имоти, при която разноските се заплащат от страните по равно (чл. 186, ал. 1 in fine ЗЗД). Правилата са диспозитивни.

Купувача; Купувача;

Верен отговор! В общия случай разноските за договора и другите разходи във връзка с прехвърляне на собствеността са за сметка на купувача (чл. 186, ал. 1 ЗЗД). Изключение е налице за продажбата на недвижими имоти, при която разноските се заплащат от страните по равно (чл. 186, ал. 1 in fine ЗЗД). Правилата са диспозитивни.

Двете страни по сделката. Двете страни по сделката.

3. При осъществено съдебно отстранение на купувача договорът за продажба върху недвижим имот:

Се разваля по право; Се разваля по право;

Верният отговор е “б”. Договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот не се разваля по право по силата на влязло в сила съдебно решение за отстранение срещу приобретателя на имота. Както при евентуалната, така и при реалната евикция, купувачът може да предяви иск за разваляне на договора за продажба по съдебен ред (чл. 189, ал. 1 във вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД). Вж. Тълкувателно решение № 1–2019–ОСГТК ВКС от 2 юли 2021 г.

Се разваля по съдебен ред; Се разваля по съдебен ред;

Верен отговор! Договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот не се разваля по право по силата на влязло в сила съдебно решение за отстранение срещу приобретателя на имота. Както при евентуалната, така и при реалната евикция, купувачът може да предяви иск за разваляне на договора за продажба по съдебен ред (чл. 189, ал. 1 във вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД). Вж. Тълкувателно решение № 1–2019–ОСГТК ВКС от 2 юли 2021 г.

Не може да се развали, тъй като купувачът носи риска от евикция. Не може да се развали, тъй като купувачът носи риска от евикция.

4. Продавачът отговаря за:

Всички недостатъци на вещта към момента на продажбата; Всички недостатъци на вещта към момента на продажбата;

Верният отговор е “в”. Продавачът отговаря и когато не е знаел недостатъка (чл. 193, ал. 3, изр. 1 ЗЗД). Продавачът не отговаря за недостатъците, които са били известни на купувача при продажбата (чл. 193, ал. 2 ЗЗД).

Само за известните нему недостатъци на вещта; Само за известните нему недостатъци на вещта;

Само за неизвестните на купувача недостатъци на вещта. Само за неизвестните на купувача недостатъци на вещта.

Верен отговор! Продавачът отговаря и когато не е знаел недостатъка (чл. 193, ал. 3, изр. 1 ЗЗД). Продавачът не отговаря за недостатъците, които са били известни на купувача при продажбата (чл. 193, ал. 2 ЗЗД).

5. Договорът за дарение на движима вещ е:

Винаги реален; Винаги реален;

Верният отговор е “в”. Дарението може да се сключи като реален и неформален договор или като консенсуален и формален договор. При дарение на движими вещи изборът принадлежи на страните.

Винаги консенсуален; Винаги консенсуален;

Може да бъде както реален, така и консенсуален. Може да бъде както реален, така и консенсуален.

Верен отговор! Дарението може да се сключи като реален и неформален договор или като консенсуален и формален договор. При дарение на движими вещи изборът принадлежи на страните.

6. Дарението на бъдеща вещ е:

Сключено под отлагателно условие; Сключено под отлагателно условие;

Верният отговор е “в”. Дарението на бъдещо имущество е нищожно (чл. 226, ал. 2 ЗЗД). Това произтича от законовата дефиниция, че предметът на дарението трябва да бъде прехвърлен веднага.

Отменимо до създаването или възникването на вещта; Отменимо до създаването или възникването на вещта;

Нищожно. Нищожно.

Верен отговор! Дарението на бъдещо имущество е нищожно (чл. 226, ал. 2 ЗЗД). Това произтича от законовата дефиниция, че предметът на дарението трябва да бъде прехвърлен веднага.

7. Договорът за наем на недвижим имот може да се сключи:

В писмена или устна форма или чрез конклудентни действия; В писмена или устна форма или чрез конклудентни действия;

Верен отговор! Договорът за наем на вещ е неформален. За валидното му сключване не е необходимо да се спази някаква форма. Ето защо той може да се сключи в писмена форма, в устна форма или с конклудентни действия. В съдебната практика е посочен случай, при който даването на банкова сметка за получаването на наемната цена може да се тълкува като волеизявление чрез конклудентни действия, с което страната би се обвързала от договора за наем (Решение № 14 от 25.02.2020 г. по гр. д. № 2458/2019 г., I г. о., ВКС).

В писмена или в устна форма; В писмена или в устна форма;

Верният отговор е “а”. Договорът за наем на вещ е неформален. За валидното му сключване не е необходимо да се спази някаква форма. Ето защо той може да се сключи в писмена форма, в устна форма или с конклудентни действия. В съдебната практика е посочен случай, при който даването на банкова сметка за получаването на наемната цена може да се тълкува като волеизявление чрез конклудентни действия, с което страната би се обвързала от договора за наем (Решение № 14 от 25.02.2020 г. по гр. д. № 2458/2019 г., I г. о., ВКС).

В писмена или в нотариална форма. В писмена или в нотариална форма.

8. Наемателят може да отдаде под наем части от наетата вещ:

Само с изрично предварително съгласие на наемодателя; Само с изрично предварително съгласие на наемодателя;

Верният отговор е “в”. Ако не е уговорено противното, наемателят може да пренаеме части от наетата вещ без съгласието на наемодателя. Но и в този случай той не се освобождава от задълженията си по договора за наем (чл. 234, ал. 1 ЗЗД).

С предварително съгласие или последващо одобрение на наемодателя; С предварително съгласие или последващо одобрение на наемодателя;

Без съгласие или одобрение от наемодателя. Без съгласие или одобрение от наемодателя.

Верен отговор! Ако не е уговорено противното, наемателят може да пренаеме части от наетата вещ без съгласието на наемодателя. Но и в този случай той не се освобождава от задълженията си по договора за наем (чл. 234, ал. 1 ЗЗД).

9. Предмет на заем за послужване не могат да бъдат:

Потребими вещи; Потребими вещи;

Верен отговор! Предмет на договора могат да бъдат само непотребими вещи. Това могат да бъдат движими вещи или недвижими имоти както и реални части от вещи. Потребими вещи могат да бъдат предмет на договор за заем за потребление, но не и на заем за послужване, тъй като след краткотрайно използване или употреба по предназначение те биват унищожени или дотолкова увредени, че не могат повече да се използват по предназначение.

Недвижими имоти; Недвижими имоти;

Верният отговор е “а”. Предмет на договора могат да бъдат само непотребими вещи. Това могат да бъдат движими вещи или недвижими имоти както и реални части от вещи. Потребими вещи могат да бъдат предмет на договор за заем за потребление, но не и на заем за послужване, тъй като след краткотрайно използване или употреба по предназначение те биват унищожени или дотолкова увредени, че не могат повече да се използват по предназначение.

Части от вещи. Части от вещи.

10. Предсрочната изискуемост на договора за банков кредит:

Настъпва автоматично при наличието на някое от законовите основания (по чл. 432 ТЗ); Настъпва автоматично при наличието на някое от законовите основания (по чл. 432 ТЗ);

Верният отговор е “в”. Независимо от характера на основанието предсрочната изискуемост на банковия кредит не настъпва автоматично, дори и ако е уговорено в договора за кредит. Това произтича от нейния характер на преобразуващо субективно право, което се упражнява по преценка на неговия титуляр (банката) чрез волеизявление, адресирано и достигнало до длъжника.

Настъпва автоматично при наличие на някое от законовите основания и при изрична уговорка в договора за банков кредит; Настъпва автоматично при наличие на някое от законовите основания и при изрична уговорка в договора за банков кредит;

Не настъпва автоматично, дори и ако е уговорено в договора за банков кредит. Не настъпва автоматично, дори и ако е уговорено в договора за банков кредит.

Верен отговор! Независимо от характера на основанието предсрочната изискуемост на банковия кредит не настъпва автоматично, дори и ако е уговорено в договора за кредит. Това произтича от нейния характер на преобразуващо субективно право, което се упражнява по преценка на неговия титуляр (банката) чрез волеизявление, адресирано и достигнало до длъжника.

11. Договорът за влог:

По правило има вещно-прехвърлителен ефект; По правило има вещно-прехвърлителен ефект;

Верният отговор е “б”. Договорът за влог по правило няма вещнопрехвърлително действие. Дори когато дадените за пазене вещи са заместими, влогоприемателят няма право да се разпорежда с тях, освен ако това му е било разрешено от влогодателя. В последния случай е налице т.нар. „неправилен влог“. Той има вещно-прехвърлителен ефект, тъй като вещите преминават в собственост на влогоприемателя, който дължи връщане на вещи от същия вид, количество и качество (чл. 240, ал. 1 in fine ЗЗД).

Може да има вещно-прехвърлителен ефект с разрешението на влогодателя; Може да има вещно-прехвърлителен ефект с разрешението на влогодателя;

Верен отговор! Договорът за влог по правило няма вещнопрехвърлително действие. Дори когато дадените за пазене вещи са заместими, влогоприемателят няма право да се разпорежда с тях, освен ако това му е било разрешено от влогодателя. В последния случай е налице т.нар. „неправилен влог“. Той има вещно-прехвърлителен ефект, тъй като вещите преминават в собственост на влогоприемателя, който дължи връщане на вещи от същия вид, количество и качество (чл. 240, ал. 1 in fine ЗЗД).

Не може да има вещно-прехвърлителен ефект. Не може да има вещно-прехвърлителен ефект.

12. При договора за изработка изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното:

Със свои средства; Със свои средства;

Верен отговор! Ако не е уговорено друго, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства. Стойността на средствата по правило е включена в цената, а не се заплаща отделно от възложителя. Правилата са диспозитивни.

Със средства на възложителя; Със средства на възложителя;

Верният отговор е “а”. Ако не е уговорено друго, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства. Стойността на средствата по правило е включена в цената, а не се заплаща отделно от възложителя. Правилата са диспозитивни.

Със средства, които се заплащат отделно от възложителя. Със средства, които се заплащат отделно от възложителя.

13. Договорът за поръчка се сключва с оглед на личността на:

Доверителя; Доверителя;

Верният отговор е “в”. Поръчката е договор, който се сключва с оглед на личността и на двете страни. Договорът се гради върху доверието, което доверителят гласува на довереника.

Довереника; Довереника;

Двете страни. Двете страни.

Верен отговор! Поръчката е договор, който се сключва с оглед на личността и на двете страни. Договорът се гради върху доверието, което доверителят гласува на довереника.

14. При поръчка с клауза делкредере, при която довереникът гарантира за задължението на трето лице, отговорността на последното е:

Солидарна; Солидарна;

Верен отговор! Ако комисионерът е гарантирал пред доверителя за задължението на третото лице, той отговаря солидарно с него (чл. 354 ТЗ). Клаузата делкредере е уредена в Търговския закон, но намира приложение и в гражданскоправните мандатни отношения. Тя може да се уговори свободно между страните и създава допълнителна гаранция за доверителя, поради което за нея се дължи отделно възнаграждение (чл. 354 in fine ТЗ)

Субсидиарна; Субсидиарна;

Верният отговор е “а”. Ако комисионерът е гарантирал пред доверителя за задължението на третото лице, той отговаря солидарно с него (чл. 354 ТЗ). Клаузата делкредере е уредена в Търговския закон, но намира приложение и в гражданскоправните мандатни отношения. Тя може да се уговори свободно между страните и създава допълнителна гаранция за доверителя, поради което за нея се дължи отделно възнаграждение (чл. 354 in fine ТЗ)

Разделна. Разделна.

15. По силата на спедиционния договор спедиторът има задължение:

Да извърши превоз на товар; Да извърши превоз на товар;

Верният отговор е “б”. Със спедиционния договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар (чл. 361, ал. 1 ТЗ). Спедиционният договор обхваща единствено мандат за сключване на договор за превоз на товар.

Да сключи договор за превоз на товар; Да сключи договор за превоз на товар;

Верен отговор! Със спедиционния договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар (чл. 361, ал. 1 ТЗ). Спедиционният договор обхваща единствено мандат за сключване на договор за превоз на товар.

Да посредничи при сключването на договор между доверителя и превозвача. Да посредничи при сключването на договор между доверителя и превозвача.

16. При смърт на един от съдружниците по договора за гражданско дружество:

Дружеството се прекратява, ако не е уговорено друго; Дружеството се прекратява, ако не е уговорено друго;

Верен отговор! Дружеството се прекратява със смъртта или запрещението на един от съдружниците, ако не е уговорено друго (чл. 363, б. „в“ ЗЗД).

Дружеството продължава да съществува между останалите съдружници, ако не е уговорено друго; Дружеството продължава да съществува между останалите съдружници, ако не е уговорено друго;

Верният отговор е “а”. Дружеството се прекратява със смъртта или запрещението на един от съдружниците, ако не е уговорено друго (чл. 363, б. „в“ ЗЗД).

Дружеството се прекратява, освен ако наследниците встъпят в правата на починалия съдружник. Дружеството се прекратява, освен ако наследниците встъпят в правата на починалия съдружник.

17. Искът за вреди по договор за превоз се погасява:

В едногодишен срок; В едногодишен срок;

Верен отговор! Искът за вреди по договора за превоз се погасява с едногодишна давност (чл. 378 ТЗ). Давностният срок при превоз на товари започва да тече от деня, в който са предадени на получателя, а когато не са предадени - от деня, в който е трябвало да му бъдат предадени (чл. 378, т. 1 ТЗ). Давностният срок при превоз на пътници при смърт или телесна повреда започва да тече от настъпването им или узнаването за тях, но не по-късно от три години (чл. 378, т. 2 ТЗ).

В тригодишен срок; В тригодишен срок;

Верният отговор е “а”. Искът за вреди по договора за превоз се погасява с едногодишна давност (чл. 378 ТЗ). Давностният срок при превоз на товари започва да тече от деня, в който са предадени на получателя, а когато не са предадени - от деня, в който е трябвало да му бъдат предадени (чл. 378, т. 1 ТЗ). Давностният срок при превоз на пътници при смърт или телесна повреда започва да тече от настъпването им или узнаването за тях, но не по-късно от три години (чл. 378, т. 2 ТЗ).

В петгодишен срок. В петгодишен срок.

18. Билетът по договор за превоз на пътници:

Има само доказателствено значение; Има само доказателствено значение;

Верен отговор! Билетът служи като доказателство за сключването и съдържанието на превозния договор, както и за заплащането на превозната цена (чл. 70 ЗЖпТ, чл. 38 ЗАвтП, чл. 66 ЗГВ, чл. 201, ал. 1 КТК). Действителността на договора за превоз на пътници не зависи от издаването, редовността или изгубването на билета (чл. 67, ал. 2 ЗЖпТ, чл. 36, ал. 2 ЗАвтП, чл. 66, ал. 2 ЗГВ). Билетът може да се издаде и с поименно посочване на пътника, като в този случай той може да се прехвърли на друг пътник само със съгласието на превозвача (arg. чл. 72, ал. 2 ЗЖпТ, чл. 40 ЗАвтП, чл. 201, ал. 2 КТК). Тази възможност обаче не превръща пътническия билет в ценна книга.

Има значение за действителността на договора за превоз; Има значение за действителността на договора за превоз;

Верният отговор е “а”. Билетът служи като доказателство за сключването и съдържанието на превозния договор, както и за заплащането на превозната цена (чл. 70 ЗЖпТ, чл. 38 ЗАвтП, чл. 66 ЗГВ, чл. 201, ал. 1 КТК). Действителността на договора за превоз на пътници не зависи от издаването, редовността или изгубването на билета (чл. 67, ал. 2 ЗЖпТ, чл. 36, ал. 2 ЗАвтП, чл. 66, ал. 2 ЗГВ). Билетът може да се издаде и с поименно посочване на пътника, като в този случай той може да се прехвърли на друг пътник само със съгласието на превозвача (arg. чл. 72, ал. 2 ЗЖпТ, чл. 40 ЗАвтП, чл. 201, ал. 2 КТК). Тази възможност обаче не превръща пътническия билет в ценна книга.

Представлява ценна книга, която материализира правата на нейния титуляр по договора. Представлява ценна книга, която материализира правата на нейния титуляр по договора.

19. Застрахователен договор, сключен без да е налице застрахователен риск:

Поражда действие във всички случаи; Поражда действие във всички случаи;

Верният отговор е “в”. Застрахователният риск е съществен елемент на застрахователното правоотношение и условие за действителност на застрахователния договор. Ако такъв не е налице, застрахователният договор е нищожен. Наличието на застрахователен риск се преценява към момента на сключване на договора.

Поражда действие, ако такъв възникне в бъдеще; Поражда действие, ако такъв възникне в бъдеще;

Не поражда действие. Не поражда действие.

Верен отговор! Застрахователният риск е съществен елемент на застрахователното правоотношение и условие за действителност на застрахователния договор. Ако такъв не е налице, застрахователният договор е нищожен. Наличието на застрахователен риск се преценява към момента на сключване на договора.

20. Застрахователното покритие започва:

Със сключване на застрахователния договор; Със сключване на застрахователния договор;

Верният отговор е “б”. Застрахователното покритие започва след заплащането на дължимата премия респ. на първата вноска по нея при разсрочено плащане, освен ако е уговорено друго (чл. 351, ал. 3 КЗ). Според съдебната практика неизпълнението на други задължения във връзка със сключването на застрахователния договор е правно ирелевантно за момента на влизането му в сила и неговото действие. Също така не е възможно застрахователен договор, по който е платена дължимата премия, да не осигурява застрахователно покритие за уговорения застрахователен риск.

След заплащането на застрахователната премия; След заплащането на застрахователната премия;

Верен отговор! Застрахователното покритие започва след заплащането на дължимата премия респ. на първата вноска по нея при разсрочено плащане, освен ако е уговорено друго (чл. 351, ал. 3 КЗ). Според съдебната практика неизпълнението на други задължения във връзка със сключването на застрахователния договор е правно ирелевантно за момента на влизането му в сила и неговото действие. Също така не е възможно застрахователен договор, по който е платена дължимата премия, да не осигурява застрахователно покритие за уговорения застрахователен риск.

С настъпването на застрахователното събитие. С настъпването на застрахователното събитие.

21. Съзнателното неточно обявяване на обстоятелства от значение за настъпване на застрахователното събитие или за увеличаване размера на вредите е основание за:

Нищожност на застрахователния договор; Нищожност на застрахователния договор;

Верният отговор е “в”. Неточно обявеното или премълчано обстоятелство, оказващо въздействие за настъпване на застрахователното събитие или за увеличаване размера на вредите, не е основание за нищожност на застрахователния договор поради липса на съгласие или за унищожаване на договора поради измама (по чл. 29 ЗЗД). В този случай се прилагат специалните правила за прекратяване на договора, уредени в Кодекса за застраховането (КЗ). Законът урежда възможности за прекратяване или изменение на договора, както и за пълен или частичен отказ да се плати застрахователно обезщетение или сума (вж. подробно чл. 363 КЗ и Тълкувателно решение № 1–2018–ОСТК ВКС от 7 март 2019 г.).

Унищожаване на застрахователния договор поради измама; Унищожаване на застрахователния договор поради измама;

Прекратяване или изменение на договора в 1-месечен срок от узнаване на обстоятелството. Прекратяване или изменение на договора в 1-месечен срок от узнаване на обстоятелството.

Верен отговор! Неточно обявеното или премълчано обстоятелство, оказващо въздействие за настъпване на застрахователното събитие или за увеличаване размера на вредите, не е основание за нищожност на застрахователния договор поради липса на съгласие или за унищожаване на договора поради измама (по чл. 29 ЗЗД). В този случай се прилагат специалните правила за прекратяване на договора, уредени в Кодекса за застраховането (КЗ). Законът урежда възможности за прекратяване или изменение на договора, както и за пълен или частичен отказ да се плати застрахователно обезщетение или сума (вж. подробно чл. 363 КЗ и Тълкувателно решение № 1–2018–ОСТК ВКС от 7 март 2019 г.).

22. Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ има право на регресен иск срещу застрахования:

За умишлено причинените вреди; За умишлено причинените вреди;

Верен отговор! Застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования за всичко платено на увреденото лице в случай на умишлено причиняване на вредата (чл. 433, т. 1 във вр. чл. 432, ал. 3 КЗ). Това право възниква, тъй като по застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна, застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е увредил умишлено (чл. 432, ал. 3 КЗ).

За неплатената част от застрахователната премия; За неплатената част от застрахователната премия;

Верният отговор е “а”. Застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования за всичко платено на увреденото лице в случай на умишлено причиняване на вредата (чл. 433, т. 1 във вр. чл. 432, ал. 3 КЗ). Това право възниква, тъй като по застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна, застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е увредил умишлено (чл. 432, ал. 3 КЗ).

За всичко заплатено на увреденото лице. За всичко заплатено на увреденото лице.

23. Предмет на менителницата може да бъде:

Парична сума, заместими вещи или прехвърлими права; Парична сума, заместими вещи или прехвърлими права;

Верният отговор е “в”. Предмет на менителницата може да бъде само парична сума. Менителницата трябва да съдържа безусловно нареждане да се плати определена сума пари (чл. 455, т. 2 ТЗ).

Парична сума или заместими вещи; Парична сума или заместими вещи;

Само парична сума. Само парична сума.

Верен отговор! Предмет на менителницата може да бъде само парична сума. Менителницата трябва да съдържа безусловно нареждане да се плати определена сума пари (чл. 455, т. 2 ТЗ).

24. Когато издателят е написал в менителницата думите „не на заповед“:

Менителницата е нищожна; Менителницата е нищожна;

Верният отговор е “в”. Когато издателят е написал в менителницата думите "не на заповед" или друг равнозначен израз, менителницата се прехвърля по реда за прехвърляне на вземания т.е. чрез цесия (чл. 466, ал. 2 ТЗ).

Менителницата може да се прехвърли само с джиро; Менителницата може да се прехвърли само с джиро;

Менителницата може да се прехвърли чрез цесия. Менителницата може да се прехвърли чрез цесия.

Верен отговор! Когато издателят е написал в менителницата думите "не на заповед" или друг равнозначен израз, менителницата се прехвърля по реда за прехвърляне на вземания т.е. чрез цесия (чл. 466, ал. 2 ТЗ).

25. Не се дължи поправяне на причинените вреди:

При неизбежна отбрана; При неизбежна отбрана;

Верен отговор! При неизбежна отбрана няма отговорност за вреди (чл. 46, ал. 1 ЗЗД). При крайна необходимост се дължи поправяне на причинените вреди (чл. 46, ал. 2 ЗЗД). При крайна необходимост задължено лице невинаги е причинителят на вредата. Обезщетението може се дължи от причинителя на това състояние или от собственика на вещта или лицето, под чийто надзор се намира, ако състоянието на крайна необходимост е произлязло от нея. В останалите случаи поправянето на вредите се възлага на този, чиито по-ценни блага са спасени при извършване на деянието (Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС).

При крайна необходимост; При крайна необходимост;

Верният отговор е “а”. При неизбежна отбрана няма отговорност за вреди (чл. 46, ал. 1 ЗЗД). При крайна необходимост се дължи поправяне на причинените вреди (чл. 46, ал. 2 ЗЗД). При крайна необходимост задължено лице невинаги е причинителят на вредата. Обезщетението може се дължи от причинителя на това състояние или от собственика на вещта или лицето, под чийто надзор се намира, ако състоянието на крайна необходимост е произлязло от нея. В останалите случаи поправянето на вредите се възлага на този, чиито по-ценни блага са спасени при извършване на деянието (Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС).

Както при неизбежна отбрана, така и при крайна необходимост. Както при неизбежна отбрана, така и при крайна необходимост.

26. В случай на смърт на физическо лице вследствие от непозволено увреждане право да получат обезщетение за неимуществени вреди имат:

Само най-близките роднини; Само най-близките роднини;

Верният отговор е “в”. Според Тълкувателно решение № 1–2016–ОСНГТК ВКС от 21 юни 2018 г. в случай на смърт на физическо лице вследствие от непозволено увреждане материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди са както най-близките роднини, така и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени (включително братя и сестри). Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Всяко лице, което се намира в родствена връзка с починалия; Всяко лице, което се намира в родствена връзка с починалия;

Лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия. Лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия.

Верен отговор! Според Тълкувателно решение № 1–2016–ОСНГТК ВКС от 21 юни 2018 г. в случай на смърт на физическо лице вследствие от непозволено увреждане материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди са както най-близките роднини, така и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени (включително братя и сестри). Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

27. Обезщетението при непозволено увреждане обхваща:

Вредите, които са настъпили към момента на осъществяване на деянието; Вредите, които са настъпили към момента на осъществяване на деянието;

Верният отговор е “в”. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Употребеният в закона израз „всички“ обхваща не само вредите, които са настъпили, но и тези, които ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, включително бъдещи вреди и пропуснати ползи, но само доколкото са настъпили или е сигурно, че ще настъпят. Ако настъпването на бъдещите вреди е било предвидено и съобразено от съда при първоначалното обезщетение, допълнително обезщетение не се дължи.

Вредите, които са настъпили към момента на постановяване на съдебното решение; Вредите, които са настъпили към момента на постановяване на съдебното решение;

Всички вече настъпили вреди, както и бъдещи вреди и пропуснати ползи, които е сигурно, че ще настъпят. Всички вече настъпили вреди, както и бъдещи вреди и пропуснати ползи, които е сигурно, че ще настъпят.

Верен отговор! Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Употребеният в закона израз „всички“ обхваща не само вредите, които са настъпили, но и тези, които ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, включително бъдещи вреди и пропуснати ползи, но само доколкото са настъпили или е сигурно, че ще настъпят. Ако настъпването на бъдещите вреди е било предвидено и съобразено от съда при първоначалното обезщетение, допълнително обезщетение не се дължи.

28. За вредите, причинени от животно, отговаря:

Само собственикът на животното; Само собственикът на животното;

Верният отговор е “в”. За вредите, произлезли от вещи или животни, отговарят солидарно собственикът на вещта или животното и лицето, под чийто надзор те се намират (чл. 50, изр. 1 ЗЗД).

Само лицето под чиито надзор се намира животното; Само лицето под чиито надзор се намира животното;

Собственикът на животното солидарно с лицето, под чийто надзор се намира. Собственикът на животното солидарно с лицето, под чийто надзор се намира.

Верен отговор! За вредите, произлезли от вещи или животни, отговарят солидарно собственикът на вещта или животното и лицето, под чийто надзор те се намират (чл. 50, изр. 1 ЗЗД).

29. При начална липса на основание задължението за връщане на даденото е изискуемо:

От деня на имущественото разместване; От деня на имущественото разместване;

Верен отговор! Задължението за връщане на даденото е изискуемо от момента на имущественото разместване – от деня на получаване на престацията. Покана е необходима единствено за поставяне на длъжника в забава. Вж. Тълкувателно решение № 5–2017–ОСГТК ВКС от 21 ноември 2019 г.

От деня на поканата за връщане на даденото; От деня на поканата за връщане на даденото;

Верният отговор е “а”. Задължението за връщане на даденото е изискуемо от момента на имущественото разместване – от деня на получаване на престацията. Покана е необходима единствено за поставяне на длъжника в забава. Вж. Тълкувателно решение № 5–2017–ОСГТК ВКС от 21 ноември 2019 г.

От деня на предявяване на иска. От деня на предявяване на иска.

30. Вземането, произтичащо от неоснователно обогатяване, се погасява:

С тригодишна давност; С тригодишна давност;

Верният отговор е “б”. Вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.

С петгодишна давност; С петгодишна давност;

Верен отговор! Вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.

Не се погасява по давност. Не се погасява по давност.

31. При неоснователно обогатяване, когато се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете:

От деня на възникване на задължението; От деня на възникване на задължението;

Верният отговор е “б”. Ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на поканването (чл. 57, ал. 1 ЗЗД).

От деня на поканата; От деня на поканата;

Верен отговор! Ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на поканването (чл. 57, ал. 1 ЗЗД).

От деня на предявяване на иска за връщане на вещта. От деня на предявяване на иска за връщане на вещта.

32. Не може да бъде обект на авторското право:

Идеи и концепции; Идеи и концепции;

Верен отговор! Идеите и концепциите сами по себе си не са обект на авторско право (чл. 4, т. 2 ЗАПСП). Те обаче могат да бъдат инкорпорирани в други обекти на авторското право (напр. литературно произведение) или на интелектуалната собственост като цяло (напр. патенти, търговски марки, ноу-хау).

Графично оформление; Графично оформление;

Верният отговор е “а”. Идеите и концепциите сами по себе си не са обект на авторско право (чл. 4, т. 2 ЗАПСП). Те обаче могат да бъдат инкорпорирани в други обекти на авторското право (напр. литературно произведение) или на интелектуалната собственост като цяло (напр. патенти, търговски марки, ноу-хау).

Библиографии. Библиографии.

33. Когато едно произведение е създадено в рамките на трудово или служебно правоотношение, авторското право върху него принадлежи на:

Автора; Автора;

Верен отговор! Авторското право върху произведение, създадено в рамките на трудово или служебно правоотношение, принадлежи на автора, освен ако в закона не е предвидено друго (чл. 41, ал. 1 ЗАПСП). Работодателят или органът по назначаването има изключително право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, доколкото в трудовия договор или в акта за назначаване не е уговорено друго, да използва така създаденото произведение за свои цели в рамките на обичайната си дейност (чл. 41, ал. 2 ЗАПСП).

Работодателя; Работодателя;

Верният отговор е “а”. Авторското право върху произведение, създадено в рамките на трудово или служебно правоотношение, принадлежи на автора, освен ако в закона не е предвидено друго (чл. 41, ал. 1 ЗАПСП). Работодателят или органът по назначаването има изключително право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, доколкото в трудовия договор или в акта за назначаване не е уговорено друго, да използва така създаденото произведение за свои цели в рамките на обичайната си дейност (чл. 41, ал. 2 ЗАПСП).

Съвместно на автора и на работодателя. Съвместно на автора и на работодателя.

34. За да бъде едно изобретение патентоспособно е необходимо:

Да е ново; Да е ново;

Верният отговор е “в”. Патентоспособни са изобретенията от всички области на техниката, които са нови, имат изобретателска стъпка и са промишлено приложими (чл. 6, ал. 1 ЗПРПМ).

Да е ново и да има изобретателска стъпка; Да е ново и да има изобретателска стъпка;

Да е ново, да има изобретателска стъпка и да бъде промишлено приложимо. Да е ново, да има изобретателска стъпка и да бъде промишлено приложимо.

Верен отговор! Патентоспособни са изобретенията от всички области на техниката, които са нови, имат изобретателска стъпка и са промишлено приложими (чл. 6, ал. 1 ЗПРПМ).

35. Правото върху търговска марка възниква:

От датата на заявката за регистрация; От датата на заявката за регистрация;

Верен отговор! Правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката (чл. 10, ал. 1 ЗМГО). Правото на регистрация принадлежи на първия заявител (чл. 10, ал. 2 ЗМГО). Изключителното право може да бъде противопоставено на трети добросъвестни лица от датата на публикация на регистрацията в Официалния бюлетин на Патентното ведомство (чл. 10, ал. 4 ЗМГО).

От датата на решението за регистрация на марката; От датата на решението за регистрация на марката;

Верният отговор е “а”. Правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката (чл. 10, ал. 1 ЗМГО). Правото на регистрация принадлежи на първия заявител (чл. 10, ал. 2 ЗМГО). Изключителното право може да бъде противопоставено на трети добросъвестни лица от датата на публикация на регистрацията в Официалния бюлетин на Патентното ведомство (чл. 10, ал. 4 ЗМГО).

От датата на публикуване в Официалния бюлетин на Патентно ведомство. От датата на публикуване в Официалния бюлетин на Патентно ведомство.

36. Когато при встъпване в брак съпрузите не са избрали режим на имуществените отношения, прилага се:

Режим на разделност; Режим на разделност;

Верният отговор е “б”. Когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения, прилага се законовият режим на общност (чл. 18, ал. 2 СК).

Режим на общност; Режим на общност;

Верен отговор! Когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения, прилага се законовият режим на общност (чл. 18, ал. 2 СК).

Режим на разделност по отношение на недвижимите имоти и режим на общност по отношение на другото имущество. Режим на разделност по отношение на недвижимите имоти и режим на общност по отношение на другото имущество.

37. Паричните влогове, открити по време на брака при режим на СИО, принадлежат:

Общо на двамата съпрузи; Общо на двамата съпрузи;

Верният отговор е "в". При действащата уредба паричните влогове се отнасят към личното имущество на всеки от съпрузите, независимо дали са резултат от съвместен принос, или не. Този извод се налага, тъй като не са изрично посочени в закона като принадлежащи общо на двамата съпрузи (вж. чл. 21 СК). В случай че съпругът, който не е титуляр на влога, е допринесъл за набирането на наличните по него средства, той може да защити правата си чрез претенция за получаване на част от личното имущество на другия съпруг (по чл. 30 СК). Вж. Решение № 126–2020–II г. о. ВКС и цитираните там предходни решения.

Общо на двамата съпрузи, ако средствата са придобити чрез съвместен принос; Общо на двамата съпрузи, ако средствата са придобити чрез съвместен принос;

На съпруга – титуляр на сметката, независимо от съвместния принос. На съпруга – титуляр на сметката, независимо от съвместния принос.

Верен отговор! При действащата уредба паричните влогове се отнасят към личното имущество на всеки от съпрузите, независимо дали са резултат от съвместен принос, или не. Този извод се налага, тъй като не са изрично посочени в закона като принадлежащи общо на двамата съпрузи (вж. чл. 21 СК). В случай че съпругът, който не е титуляр на влога, е допринесъл за набирането на наличните по него средства, той може да защити правата си чрез претенция за получаване на част от личното имущество на другия съпруг (по чл. 30 СК). Вж. Решение № 126–2020–II г. о. ВКС и цитираните там предходни решения.

38. Ограничено запретено лице може да сключи брак:

С попечителско съдействие; С попечителско съдействие;

Верният отговор е “в”. Ограничено запретените притежават пълна брачна дееспособност. Те могат да сключват граждански брак без попечителско съдействие или съдебно разрешение, за разлика от непълнолетните. От момента на сключването на брака попечител на ограничено запретения става другият съпруг. Ако и двамата са ограничено запретени, те остават под попечителството на родителите си (arg. чл. 173, ал. 2 СК).

С разрешение на районния съд; С разрешение на районния съд;

При наличие на общите предпоставки, без допълнителни изисквания. При наличие на общите предпоставки, без допълнителни изисквания.

Верен отговор! Ограничено запретените притежават пълна брачна дееспособност. Те могат да сключват граждански брак без попечителско съдействие или съдебно разрешение, за разлика от непълнолетните. От момента на сключването на брака попечител на ограничено запретения става другият съпруг. Ако и двамата са ограничено запретени, те остават под попечителството на родителите си (arg. чл. 173, ал. 2 СК).

39. Брачен договор, сключен преди влизане в сила на Семейния кодекс от 2009 г., е:

Нищожен; Нищожен;

Верен отговор! Преди влизане в сила на Семейния кодекс от 2009 г. имуществените отношения между съпрузите се уреждат единствено чрез законовия режим на общност. Старата уредба е императивна и изключва договорната свобода. Поради това брачен договор, сключен при действието на стария Семеен кодекс, е нищожен. Новият Семеен кодекс от 2009 г. не валидира такива договори.

Има действие след влизане в сила на закона; Има действие след влизане в сила на закона;

Верният отговор е “а”. Преди влизане в сила на Семейния кодекс от 2009 г. имуществените отношения между съпрузите се уреждат единствено чрез законовия режим на общност. Старата уредба е императивна и изключва договорната свобода. Поради това брачен договор, сключен при действието на стария Семеен кодекс, е нищожен. Новият Семеен кодекс от 2009 г. не валидира такива договори.

Има действие на договор на гражданското право. Има действие на договор на гражданското право.

40. Съпружеската имуществена общност (СИО) представлява:

Дялова и делима съсобственост; Дялова и делима съсобственост;

Верният отговор е “б”. Съпружеската имуществена общност (СИО) представлява бездялова неделима съсобственост, която възниква и се прекратява по силата на закона. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване на имуществената общност (чл. 24, ал. 1, изр. 2 СК).

Бездялова и неделима съсобственост; Бездялова и неделима съсобственост;

Верен отговор! Съпружеската имуществена общност (СИО) представлява бездялова неделима съсобственост, която възниква и се прекратява по силата на закона. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване на имуществената общност (чл. 24, ал. 1, изр. 2 СК).

Дялова, но неделима съсобственост. Дялова, но неделима съсобственост.

41. Брачният договор се сключва:

В писмена форма; В писмена форма;

Верният отговор е “в”. Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите (чл. 39, ал. 1 СК).

В писмена форма пред длъжностното лице по гражданско състояние; В писмена форма пред длъжностното лице по гражданско състояние;

В писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите. В писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите.

Верен отговор! Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите (чл. 39, ал. 1 СК).

42. При развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака:

Съдът винаги се произнася по вината; Съдът винаги се произнася по вината;

Верният отговор е “б”. С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това (чл. 49, ал. 3 СК).

Съдът се произнася по вината, ако някой от съпрузите е поискал това; Съдът се произнася по вината, ако някой от съпрузите е поискал това;

Верен отговор! С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това (чл. 49, ал. 3 СК).

Съдът не се произнася по вината. Съдът не се произнася по вината.

43. Съпругът на майката се счита за баща на детето:

Само ако е родено по време на брака; Само ако е родено по време на брака;

Верният отговор е “в”. Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на 300 дни от неговото прекратяване (чл. 61, ал. 1 СК).

Ако е родено по време на брака или до 300 дни преди неговото сключване или прекратяване; Ако е родено по време на брака или до 300 дни преди неговото сключване или прекратяване;

Ако е родено по време на брака или до 300 дни от неговото прекратяване. Ако е родено по време на брака или до 300 дни от неговото прекратяване.

Верен отговор! Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на 300 дни от неговото прекратяване (чл. 61, ал. 1 СК).

44. Трето лице, което твърди, че е баща на детето:

Може да обори презумпцията за бащинство по исков ред; Може да обори презумпцията за бащинство по исков ред;

Верен отговор! Презумпцията за бащинство създава титул за произход. Поради това тя може да бъде оборена единствено по исков ред (arg. чл. 71 СК). След промените в Семейния кодекс (бр. 103 от 2020 г.) трето лице, което твърди, че е биологичен баща на детето, може да оспори бащинството до изтичане на една година от узнаването на раждането (чл. 62, ал. 5, изр. 1 СК). Този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход (чл. 62, ал. 5, изр. 2 СК). Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето (чл. 62, ал. 5, изр. 3 СК).

Може да обори презумпцията, като припознае детето; Може да обори презумпцията, като припознае детето;

Верният отговор е “а”. Презумпцията за бащинство създава титул за произход. Поради това тя може да бъде оборена единствено по исков ред (arg. чл. 71 СК). След промените в Семейния кодекс (бр. 103 от 2020 г.) трето лице, което твърди, че е биологичен баща на детето, може да оспори бащинството до изтичане на една година от узнаването на раждането (чл. 62, ал. 5, изр. 1 СК). Този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход (чл. 62, ал. 5, изр. 2 СК). Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето (чл. 62, ал. 5, изр. 3 СК).

Не може да оборва презумпцията за бащинство. Не може да оборва презумпцията за бащинство.

45. Могат да бъдат припознати:

Само родени деца; Само родени деца;

Верният отговор е “в”. Могат да бъдат припознати родени и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи (чл. 64, ал. 1 СК).

Само заченати или родени деца; Само заченати или родени деца;

Заченати, родени и починали деца. Заченати, родени и починали деца.

Верен отговор! Могат да бъдат припознати родени и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи (чл. 64, ал. 1 СК).

46. Може да бъде осиновено:

Само лице, което не е навършило 14 години; Само лице, което не е навършило 14 години;

Верният отговор е “б”. Може да бъде осиновено само лице, което при подаване на молбата за осиновяване не е навършило осемнадесет години (чл. 77, ал. 1 СК).

Само лице, което не е навършило 18 години; Само лице, което не е навършило 18 години;

Верен отговор! Може да бъде осиновено само лице, което при подаване на молбата за осиновяване не е навършило осемнадесет години (чл. 77, ал. 1 СК).

Всяко лице, независимо от неговата възраст. Всяко лице, независимо от неговата възраст.

47. Мерки за закрила на детето в семейна среда се предприемат:

От дирекция „Социално подпомагане“; От дирекция „Социално подпомагане“;

Верен отговор! Мерките за закрила в семейна среда се предприемат от дирекция "Социално подпомагане" по искане на родителите, настойниците, попечителите, лицата, които полагат грижи за детето, или на самото дете, както и по преценка на дирекция "Социално подпомагане" (чл. 24, ал. 1 ЗЗДет). Те се осъществяват от доставчици на социални услуги за деца или от дирекция "Социално подпомагане". Съдебна намеса е необходима само при настаняване на детето извън семейството.

От съда; От съда;

Верният отговор е “а”. Мерките за закрила в семейна среда се предприемат от дирекция "Социално подпомагане" по искане на родителите, настойниците, попечителите, лицата, които полагат грижи за детето, или на самото дете, както и по преценка на дирекция "Социално подпомагане" (чл. 24, ал. 1 ЗЗДет). Те се осъществяват от доставчици на социални услуги за деца или от дирекция "Социално подпомагане". Съдебна намеса е необходима само при настаняване на детето извън семейството.

Както от дирекция „Социално подпомагане“, така и от съда. Както от дирекция „Социално подпомагане“, така и от съда.

48. Ограничаване на родителски права се извършва от:

Дирекция "Социално подпомагане"; Дирекция "Социално подпомагане";

Верният отговор е “б”. Производството за ограничаване и за лишаване от родителски права се образува по искане на другия родител, на прокурора или на дирекция "Социално подпомагане" пред районния съд по настоящия адрес на детето (чл. 133, ал. 1 СК).

Районния съд; Районния съд;

Верен отговор! Производството за ограничаване и за лишаване от родителски права се образува по искане на другия родител, на прокурора или на дирекция "Социално подпомагане" пред районния съд по настоящия адрес на детето (чл. 133, ал. 1 СК).

Окръжния съд. Окръжния съд.

49. Едно лице може да се разпорежда със своето имущество чрез завещание:

Без значение от възрастта; Без значение от възрастта;

Верният отговор е “в”. Всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание (чл. 13 ЗН).

Ако е навършило 14-годишна възраст; Ако е навършило 14-годишна възраст;

Ако е навършило 18-годишна възраст. Ако е навършило 18-годишна възраст.

Верен отговор! Всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание (чл. 13 ЗН).

50. Наследството се открива в мястото, където е:

Настъпила смъртта на наследодателя; Настъпила смъртта на наследодателя;

Верният отговор е “в”. Наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия (чл. 1 ЗН). Местожителството на едно лице е мястото, където то се е установило да живее и е вписано в регистъра на населението на общината с постоянен адрес. Мястото на откриване на наследството не винаги съвпада с мястото на смъртта на наследодателя.

Обичайното местопребиваване на наследодателя; Обичайното местопребиваване на наследодателя;

Постоянния адрес на наследодателя. Постоянния адрес на наследодателя.

Верен отговор! Наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия (чл. 1 ЗН). Местожителството на едно лице е мястото, където то се е установило да живее и е вписано в регистъра на населението на общината с постоянен адрес. Мястото на откриване на наследството не винаги съвпада с мястото на смъртта на наследодателя.

51. Приемането на наследството произвежда действие:

От откриване на наследството (обратно действие); От откриване на наследството (обратно действие);

Верен отговор! Приемането произвежда действие от откриването на наследството (чл. 48, изр. 2 ЗН). Приемането има обратно действие – от датата на откриване на наследството.

От волеизявлението за приемане (за в бъдеще); От волеизявлението за приемане (за в бъдеще);

Верният отговор е “а”. Приемането произвежда действие от откриването на наследството (чл. 48, изр. 2 ЗН). Приемането има обратно действие – от датата на откриване на наследството.

От вписването му в особената книга на районния съд. От вписването му в особената книга на районния съд.

52. Имуществените отношения на наследниците до делбата на наследството се уреждат:

От правилата за съсобственост; От правилата за съсобственост;

Верен отговор! Отношенията в наследствената имуществена общност се уреждат от правилата за съсобственост (чл. 30 – чл. 34 ЗС).

От правилата на солидарността; От правилата на солидарността;

Верният отговор е “а”. Отношенията в наследствената имуществена общност се уреждат от правилата за съсобственост (чл. 30 – чл. 34 ЗС).

От специални правила. От специални правила.

53. Сделка на разпореждане на сънаследник с отделна наследствена вещ преди делбата е:

Абсолютно недействителна; Абсолютно недействителна;

Верният отговор е “б”. Актът на разпореждане на сънаследник – изцяло или отчасти – с отделна наследствена вещ е относително недействителен. Разпореждането валидно обвързва страните по сделката и поражда желаните и целени от тях правни последици, както и в отношенията им с трети лица. Легитимирани да се позовават на недействителността са само съделителите-сънаследници, които не са страни по сделката (вж. Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. гр. д. № 1/2004 г. ОСГК). За разлика от относителната недействителност, при висящата недействителност сделката не поражда правно действие.

Относително недействителна; Относително недействителна;

Верен отговор! Актът на разпореждане на сънаследник – изцяло или отчасти – с отделна наследствена вещ е относително недействителен. Разпореждането валидно обвързва страните по сделката и поражда желаните и целени от тях правни последици, както и в отношенията им с трети лица. Легитимирани да се позовават на недействителността са само съделителите-сънаследници, които не са страни по сделката (вж. Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. гр. д. № 1/2004 г. ОСГК). За разлика от относителната недействителност, при висящата недействителност сделката не поражда правно действие.

Висящо недействителна. Висящо недействителна.

54. Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено:

Солидарно; Солидарно;

Верният отговор е “в”. Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават (чл. 60 ЗН). Наследниците не отговарят солидарно за задълженията на наследодателя си.

Разделно по равни части; Разделно по равни части;

Разделно съобразно наследствените дялове. Разделно съобразно наследствените дялове.

Верен отговор! Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават (чл. 60 ЗН). Наследниците не отговарят солидарно за задълженията на наследодателя си.

55. Недостойнство за наследяване може да се обяви:

От наследодателя; От наследодателя;

Верният отговор е “б”. Недостойнството трябва да бъде констатирано с решение на съда. Наследодателят не може да обявява наследниците си за недостойни. Заинтересованите лица могат да предявят установителен иск за признаване на недостойнството на наследник.

От съда; От съда;

Верен отговор! Недостойнството трябва да бъде констатирано с решение на съда. Наследодателят не може да обявява наследниците си за недостойни. Заинтересованите лица могат да предявят установителен иск за признаване на недостойнството на наследник.

От наследодателя и от съда. От наследодателя и от съда.

56. Когато наследодателят е оставил родители, братя и сестри и преживял съпруг, към наследяване се призовават:

Само родителите на наследодателя; Само родителите на наследодателя;

Верният отговор е “б”. Когато починалият не е оставил деца или други низходящи, наследяват поравно родителите или оня от тях, който е жив (чл. 6 ЗН). Тъй като родителите съставляват втория ред наследници (след децата и другите низходящи на наследодателя), те изключват наследниците от трети ред, каквито са братята и сестрите. Преживелият съпруг наследява наред с този ред наследници (чл. 9, ал. 2 ЗН).

Родителите и преживелия съпруг; Родителите и преживелия съпруг;

Верен отговор! Когато починалият не е оставил деца или други низходящи, наследяват поравно родителите или оня от тях, който е жив (чл. 6 ЗН). Тъй като родителите съставляват втория ред наследници (след децата и другите низходящи на наследодателя), те изключват наследниците от трети ред, каквито са братята и сестрите. Преживелият съпруг наследява наред с този ред наследници (чл. 9, ал. 2 ЗН).

Родителите, преживелия съпруг и братята и сестрите. Родителите, преживелия съпруг и братята и сестрите.

57. С наследяване по право на заместване разполагат:

Низходящите на починал низходящ наследник на наследодателя; Низходящите на починал низходящ наследник на наследодателя;

Верен отговор! Низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените (чл. 10 ЗН). Наследяването по право на заместване трябва да се отличава от наследствената трансмисия (отговор „б“): Когато едно лице – наследник, е починало след откриване на наследството, но преди да успее да го приеме или откаже, правото преминава към неговите наследници.

Низходящите на починал наследник, който не е бил приел или отказал наследството преди смъртта си; Низходящите на починал наследник, който не е бил приел или отказал наследството преди смъртта си;

Верният отговор е “а”. Низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените (чл. 10 ЗН). Наследяването по право на заместване трябва да се отличава от наследствената трансмисия (отговор „б“): Когато едно лице – наследник, е починало след откриване на наследството, но преди да успее да го приеме или откаже, правото преминава към неговите наследници.

Низходящите на наследник, който е отказал наследството. Низходящите на наследник, който е отказал наследството.

58. Завещателно разпореждане, с което се накърнява запазената част на наследник, е:

Действително; Действително;

Верен отговор! Завещателят може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество (чл. 14, ал. 1 ЗН). Завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част (чл. 14, ал. 2 ЗН). В противен случай обаче завещателното разпореждане не е недействително, а наследникът със съответната запазена част може да иска възстановяването ù чрез намаляване на завещателното разпореждане до размера, необходим за допълване на неговата запазена част (чл. 30, ал. 1 ЗН).

Относително недействително; Относително недействително;

Верният отговор е “а”. Завещателят може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество (чл. 14, ал. 1 ЗН). Завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част (чл. 14, ал. 2 ЗН). В противен случай обаче завещателното разпореждане не е недействително, а наследникът със съответната запазена част може да иска възстановяването ù чрез намаляване на завещателното разпореждане до размера, необходим за допълване на неговата запазена част (чл. 30, ал. 1 ЗН).

Нищожно. Нищожно.

59. Нотариално завещание може да бъде отменено от завещателя:

Само с ново нотариално завещание; Само с ново нотариално завещание;

Верният отговор е “в”. Завещанието може да бъде отменено изрично с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания (чл. 38 ЗН). Двете форми на завещание (нотариално и саморъчно) са еднакви по правната си сила. От тук следва, че новото завещание може да бъде нотариално или саморъчно, независимо какво е било предишното завещание.

Само с ново нотариално завещание или нотариален акт; Само с ново нотариално завещание или нотариален акт;

С ново нотариално или саморъчно завещание или с нотариален акт. С ново нотариално или саморъчно завещание или с нотариален акт.

Верен отговор! Завещанието може да бъде отменено изрично с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания (чл. 38 ЗН). Двете форми на завещание (нотариално и саморъчно) са еднакви по правната си сила. От тук следва, че новото завещание може да бъде нотариално или саморъчно, независимо какво е било предишното завещание.

60. Когато при извършване на делбата бъде пропуснато някое наследствено имущество:

Делбата е нищожна; Делбата е нищожна;

Верният отговор е “в”. Когато при извършването на делбата бъде пропуснато някое наследствено имущество, то се поделя допълнително (чл. 75, ал. 1 ЗН).

Делбата е унищожаема; Делбата е унищожаема;

Делбата е действителна, а имуществото се поделя допълнително. Делбата е действителна, а имуществото се поделя допълнително.

Верен отговор! Когато при извършването на делбата бъде пропуснато някое наследствено имущество, то се поделя допълнително (чл. 75, ал. 1 ЗН).

Поздравления! Вие решихте целия тест!

Продължавайте подготовката си в същия дух! Надяваме се да сме Ви били полезни. Ако желаете да получавате още полезни материали от нас, запишете се напълно безплатно за нашия email абонамент↗