Учебен тест: Гражданскоправни науки • Първа част •

29 юли 2021 г. Учебен тест © LawStore

Тестовата проверка на знанията е чудесен начин за активно учене. Затова създадохме учебен тест от 60 въпроса, с който можете да проверите знанията си както преди да започнете да учите, така и след минаване на материала.

Тестът включва въпроси върху първата част от конспекта за държавен изпит по гражданскоправни науки.

Тестът е интерактивен. Натиснете върху отговора, който считате за правилен, и моментално ще получите проверка.

Условия

Всеки въпрос има само 1 верен отговор.
За успешното полагане на теста е необходимо да отговорите правилно на най-малко 70% от въпросите. Това означава да дадете правилен отговор на поне 42 въпроса или да допуснете най-много 18 грешки.
За решаване на теста имате 2 астрономически часа.

Въпроси

1. Не представляват източник на право:

Принципите на европейското договорно право; Принципите на европейското договорно право;

Верен отговор! Принципите на европейското договорно право представляват частна кодификация и като такава те нямат собствено регулативно действие. Регламентите са източници на наднационалното право на Европейския съюз, които имат пряко действие във всички държави-членки (чл. 288, § 3 ДФЕС). Решенията на ВАС, с които се отменя подзаконов нормативен акт на орган на изпълнителната власт, притежават нормативно действие. Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение (чл. 195, ал. 1 АПК).

Регламентите на Европейския съюз; Регламентите на Европейския съюз;

Верният отговор е “a”. Принципите на европейското договорно право представляват частна кодификация и като такава те нямат собствено регулативно действие. Регламентите са източници на наднационалното право на Европейския съюз, които имат пряко действие във всички държави-членки (чл. 288, § 3 ДФЕС). Решенията на ВАС, с които се отменя подзаконов нормативен акт на орган на изпълнителната власт, притежават нормативно действие. Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение (чл. 195, ал. 1 АПК).

Решенията на ВАС за отмяна на подзаконов административен акт. Решенията на ВАС за отмяна на подзаконов административен акт.

2. Разпореждането с чужди субективни права е:

Злоупотреба с право; Злоупотреба с право;

Верният отговор е “в”. Действията на разпореждане с чужди права са поначало действителни, но не могат да породят желаните от страните правни последици, тъй като никой не може да прехвърли нещо, което сам не притежава (nemo dat quod non habet). Така например продажбата на чужда вещ, доколкото не страда от други пороци, създава валидно облигационно отношение между страните, но не поражда вещнопрехвърлително действие, поради което може да бъде развалена (чл. 188 ЗЗД).

Недействително; Недействително;

Действително, но непротивопоставимо на действителния титуляр на правото. Действително, но непротивопоставимо на действителния титуляр на правото.

Верен отговор! Действията на разпореждане с чужди права са поначало действителни, но не могат да породят желаните от страните правни последици, тъй като никой не може да прехвърли нещо, което сам не притежава (nemo dat quod non habet). Така например продажбата на чужда вещ, доколкото не страда от други пороци, създава валидно облигационно отношение между страните, но не поражда вещнопрехвърлително действие, поради което може да бъде развалена (чл. 188 ЗЗД).

3. Дарение на недвижим имот от непълнолетно лице:

Се допуска с родителско или попечителско съгласие; Се допуска с родителско или попечителско съгласие;

Верният отговор е “в”. Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни (чл. 130, ал. 4, изр. 1 СК). По изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши с разрешение на районния съд при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството (чл. 130, ал. 4, изр. 2 СК). Разглежданата хипотеза обаче не попада в обхвата на изключението.

Се допуска с разрешение на районния съд при нужда или очевидна полза за детето; Се допуска с разрешение на районния съд при нужда или очевидна полза за детето;

Е винаги нищожно. Е винаги нищожно.

Верен отговор! Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни (чл. 130, ал. 4, изр. 1 СК). По изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши с разрешение на районния съд при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството (чл. 130, ал. 4, изр. 2 СК). Разглежданата хипотеза обаче не попада в обхвата на изключението.

4. При разрешителната система юридическото лице възниква:

По силата на държавен властнически акт; По силата на държавен властнически акт;

Верният отговор е “б”. Възникването на юридическите лица по разрешителната система представлява смесен фактически състав. От една страна е необходимо волеизявление на частноправни субекти, а от друга – властническо изявление (разрешение, лиценз) от компетентен орган. За разлика от нормативно-контролната система тук държавният орган, който се произнася, прави преценка за законосъобразност и целесъобразност, преди да издаде съответното разрешение. По силата на държавен властнически акт възникват юридическите лица по разпоредителната система. По волята на учредителите и спазването на законовите изисквания възникват юридическите лица по чистата нормативна система.

По силата на смесен фактически състав; По силата на смесен фактически състав;

Верен отговор! Възникването на юридическите лица по разрешителната система представлява смесен фактически състав. От една страна е необходимо волеизявление на частноправни субекти, а от друга – властническо изявление (разрешение, лиценз) от компетентен орган. За разлика от нормативно-контролната система тук държавният орган, който се произнася, прави преценка за законосъобразност и целесъобразност, преди да издаде съответното разрешение. По силата на държавен властнически акт възникват юридическите лица по разпоредителната система. По волята на учредителите и спазването на законовите изисквания възникват юридическите лица по чистата нормативна система.

По волята на учредителите и спазването на законовите изисквания. По волята на учредителите и спазването на законовите изисквания.

5. Сдружение с нестопанска цел може да бъде учредено най-малко:

От 2 дееспособни физически лица; От 2 дееспособни физически лица;

Верният отговор е “б”. Сдружението се учредява от 3 или повече лица, които се обединяват за осъществяване на дейност с нестопанска цел (чл. 19, ал. 1 ЗЮЛНЦ). Само ако е определено за извършване на общественополезна дейност, сдружението се учредява от най-малко 7 дееспособни физически лица или 3 юридически лица (чл. 19, ал. 2 ЗЮЛНЦ).

От 3 или повече физически или юридически лица; От 3 или повече физически или юридически лица;

Верен отговор! Сдружението се учредява от 3 или повече лица, които се обединяват за осъществяване на дейност с нестопанска цел (чл. 19, ал. 1 ЗЮЛНЦ). Само ако е определено за извършване на общественополезна дейност, сдружението се учредява от най-малко 7 дееспособни физически лица или 3 юридически лица (чл. 19, ал. 2 ЗЮЛНЦ).

Най-малко 7 дееспособни физически лица или 3 юридически лица. Най-малко 7 дееспособни физически лица или 3 юридически лица.

6. Недействителността на търговските дружества:

Настъпва по право и може да бъде установена от всяко лице с правен интерес; Настъпва по право и може да бъде установена от всяко лице с правен интерес;

Верният отговор е “в”. Действителността на дружеството може да се оспори само по исков път, но не и с възражение или инцидентен установителен иск. Активно легитимирано е всяко заинтересовано лице, както и прокурорът (чл. 70, ал. 2, изр. 1 ТЗ). Правен интерес да предяви този иск има всеки, чиито права и законни интереси са застрашени от недействителността (напр. съдружник или кредитор на дружеството, но не и бивш съдружник). Искът трябва да се предяви в 1-годишен срок след възникване на дружеството (чл. 70, ал. 2, изр. 1 in fine ТЗ).

Може да бъде прогласена само по иск на прокурора; Може да бъде прогласена само по иск на прокурора;

Не настъпва по право, но може да се прогласи с конститутивен иск. Не настъпва по право, но може да се прогласи с конститутивен иск.

Верен отговор! Действителността на дружеството може да се оспори само по исков път, но не и с възражение или инцидентен установителен иск. Активно легитимирано е всяко заинтересовано лице, както и прокурорът (чл. 70, ал. 2, изр. 1 ТЗ). Правен интерес да предяви този иск има всеки, чиито права и законни интереси са застрашени от недействителността (напр. съдружник или кредитор на дружеството, но не и бивш съдружник). Искът трябва да се предяви в 1-годишен срок след възникване на дружеството (чл. 70, ал. 2, изр. 1 in fine ТЗ).

7. Ако не е предвидено друго в учредителния договор, представителството на събирателното дружество се осъществява:

От всеки съдружник; От всеки съдружник;

Верен отговор! Всеки съдружник представлява дружеството, ако с дружествения договор не е предвидено друго (чл. 89, ал. 1 ТЗ).

От мнозинството от съдружниците; От мнозинството от съдружниците;

Верният отговор е “а”. Всеки съдружник представлява дружеството, ако с дружествения договор не е предвидено друго (чл. 89, ал. 1 ТЗ).

Съвместно от всички съдружници. Съвместно от всички съдружници.

8. Решението за увеличаване на капитала на ООД се взема:

С мнозинство от капитала; С мнозинство от капитала;

Верният отговор е “в”. Решението за изменение на капитала се взима с единодушие от общото събрание на съдружниците (чл. 137, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 3, изр. 1 in fine ТЗ).

С мнозинство повече от три четвърти от капитала; С мнозинство повече от три четвърти от капитала;

С единодушие. С единодушие.

Верен отговор! Решението за изменение на капитала се взима с единодушие от общото събрание на съдружниците (чл. 137, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 3, изр. 1 in fine ТЗ).

9. Ако законът или уставът на АД не възлага изрично определено правомощие, приема се, че то попада в компетентността на:

Управителния орган; Управителния орган;

Верен отговор! Ако законът или уставът на АД не възлага изрично определено правомощие на общото събрание, счита се, че то попада в компетентността на управителния орган.

Общото събрание; Общото събрание;

Верният отговор е “а”. Ако законът или уставът на АД не възлага изрично определено правомощие на общото събрание, счита се, че то попада в компетентността на управителния орган.

Както на управителния орган, така и на общото събрание. Както на управителния орган, така и на общото събрание.

10. Временното удостоверение:

Се издава като поименна ценна книга; Се издава като поименна ценна книга;

Верният отговор е “б”. Временното удостоверение се издава като ценна книга на заповед и се прехвърля с джиро (arg. от чл. 187, ал. 2 ТЗ). То не може да се прехвърля преди възникване на дружеството (чл. 187, ал. 1 ТЗ). Прехвърлянето му има действие на прехвърляне на акциите, които то удостоверява (чл. 187, ал. 3 ТЗ).

Се издава като ценна книга на заповед; Се издава като ценна книга на заповед;

Верен отговор! Временното удостоверение се издава като ценна книга на заповед и се прехвърля с джиро (arg. от чл. 187, ал. 2 ТЗ). То не може да се прехвърля преди възникване на дружеството (чл. 187, ал. 1 ТЗ). Прехвърлянето му има действие на прехвърляне на акциите, които то удостоверява (чл. 187, ал. 3 ТЗ).

Не представлява ценна книга. Не представлява ценна книга.

11. Задълженията, уговорени в чуждестранна валута, се дължат:

В съответната валута; В съответната валута;

Верен отговор! Задълженията, уговорени в чуждестранна валута, се дължат в съответната валута. Дори когато съдът е сезиран с искане за присъждане на левова равностойност на договорено във валута задължение, следва да се присъди вземането във валута.

В съответната валута или във валута, която е законно платежно средство; В съответната валута или във валута, която е законно платежно средство;

Верният отговор е “а”. Задълженията, уговорени в чуждестранна валута, се дължат в съответната валута. Дори когато съдът е сезиран с искане за присъждане на левова равностойност на договорено във валута задължение, следва да се присъди вземането във валута.

Във всяка парична валута при отчитане на валутните курсове на БНБ към момента на възникване на задължението. Във всяка парична валута при отчитане на валутните курсове на БНБ към момента на възникване на задължението.

12. Търговското предприятие представлява:

Съвкупност от материалните активи на търговеца; Съвкупност от материалните активи на търговеца;

Верният отговор е “в”. Търговското предприятие представлява съвкупност от права, задължения и фактически отношения, която може да бъде обект на правоотношения (arg. чл. 15, ал. 1 ТЗ).

Съвкупност от имуществени права и задължения; Съвкупност от имуществени права и задължения;

Съвкупност от права, задължения и фактически отношения; Съвкупност от права, задължения и фактически отношения;

Верен отговор! Търговското предприятие представлява съвкупност от права, задължения и фактически отношения, която може да бъде обект на правоотношения (arg. чл. 15, ал. 1 ТЗ).

13. Работната сила може да бъде предмет:

На всеки трудов или на граждански договор; На всеки трудов или на граждански договор;

Верният отговор е “в”. Работната сила може да бъде обект единствено на трудови правоотношения (чл. 1, ал. 2 КТ). Гражданските правоотношения могат да имат за обект единствено трудов резултат (напр. при договор за изработка и договор за услуга).

На трудов договор или на договор за изработка или услуга; На трудов договор или на договор за изработка или услуга;

Само на трудов договор. Само на трудов договор.

Верен отговор! Работната сила може да бъде обект единствено на трудови правоотношения (чл. 1, ал. 2 КТ). Гражданските правоотношения могат да имат за обект единствено трудов резултат (напр. при договор за изработка и договор за услуга).

14. Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на:

Прекратяване на търговското предприятие; Прекратяване на търговското предприятие;

Верният отговор е “б”. Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него (чл. 123, ал. 1, т. 6 КТ). Прекратяването на търговското предприятие или смъртта на работодателя, когато трудовият договор е сключен с оглед на личността му, водят до прекратяване на трудовото правоотношение (вж. чл. 325, ал. 1, т. 10 КТ).

Смяна на собственика на предприятието; Смяна на собственика на предприятието;

Верен отговор! Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него (чл. 123, ал. 1, т. 6 КТ). Прекратяването на търговското предприятие или смъртта на работодателя, когато трудовият договор е сключен с оглед на личността му, водят до прекратяване на трудовото правоотношение (вж. чл. 325, ал. 1, т. 10 КТ).

Смъртта на лицето, с което работникът или служителят е сключил трудовия договор с оглед на личността му; Смъртта на лицето, с което работникът или служителят е сключил трудовия договор с оглед на личността му;

15. Неизпълнението на тежестта по една сделка:

Поражда право да се развали сделката; Поражда право да се развали сделката;

Верният отговор е “б”. Тежестта не обуславя правните последици на сключената сделка. Последната е валидна и произвежда действие от момента на сключването ù. Неизпълнението на тежестта няма никакви последици по отношение на нейното съдържание. Всеки заинтересован от изпълнението на тежестта има претенция срещу лицето, което я е поело (arg. чл. 18 ЗН).

Поражда право да се иска изпълнението ù; Поражда право да се иска изпълнението ù;

Верен отговор! Тежестта не обуславя правните последици на сключената сделка. Последната е валидна и произвежда действие от момента на сключването ù. Неизпълнението на тежестта няма никакви последици по отношение на нейното съдържание. Всеки заинтересован от изпълнението на тежестта има претенция срещу лицето, което я е поело (arg. чл. 18 ЗН).

Няма правно действие, тъй като тежестта е естествено задължение. Няма правно действие, тъй като тежестта е естествено задължение.

16. Не е основание за нищожност на сделката:

Противоречието с морала; Противоречието с морала;

Верният отговор е “в”. Противоречието на сделката с добрите нрави (морала) и заобикалянето на закона са уредени изрично като основания за нищожност на сделката (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Злоупотребата с право не е основание за нищожност сама по себе си.

Заобикалянето на закона; Заобикалянето на закона;

Злоупотребата с право. Злоупотребата с право.

Верен отговор! Противоречието на сделката с добрите нрави (морала) и заобикалянето на закона са уредени изрично като основания за нищожност на сделката (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Злоупотребата с право не е основание за нищожност сама по себе си.

17. Симулативната сделка е:

Нищожна по право от момента на сключването ù; Нищожна по право от момента на сключването ù;

Верен отговор! Привидната сделка е нищожна по право (чл. 26, ал. 2 in fine ЗЗД). Тя не произвежда никакви правни последици между страните и не може да бъде санирана. Страните не придобиват никакви права и задължения по привидната сделка. Дори при сключване на прикрита сделка, действителността на последната се преценява самостоятелно, а привидната сделка винаги остава нищожна.

Нищожна след разкриване на симулацията; Нищожна след разкриване на симулацията;

Верният отговор е “а”. Привидната сделка е нищожна по право (чл. 26, ал. 2 in fine ЗЗД). Тя не произвежда никакви правни последици между страните и не може да бъде санирана. Страните не придобиват никакви права и задължения по привидната сделка. Дори при сключване на прикрита сделка, действителността на последната се преценява самостоятелно, а привидната сделка винаги остава нищожна.

Действителна, ако е сключена прикрита сделка. Действителна, ако е сключена прикрита сделка.

18. Унищожаемата сделка:

Поражда правни последици; Поражда правни последици;

Верен отговор! Когато е налице основание за унищожаемост, в полза на страната, чието волеизявление е опорочено, възниква преобразуващо субективно право да унищожи сделката. До унищожаването на сделката обаче тя поражда правни последици.

Не поражда правни последици; Не поражда правни последици;

Верният отговор е “а”. Когато е налице основание за унищожаемост, в полза на страната, чието волеизявление е опорочено, възниква преобразуващо субективно право да унищожи сделката. До унищожаването на сделката обаче тя поражда правни последици.

Поражда правни последици само ако бъде потвърдена. Поражда правни последици само ако бъде потвърдена.

19. Сделка, сключена от „представител“, без да разполага с представителна власт, е:

Симулативна; Симулативна;

Верният отговор е “б”. Сделка, сключена от „представител“, който не разполага с представителна власт, е висящо недействителна. На тази недействителност обаче може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът, или неговите универсални правоприемници. За разлика от относителната недействителност, при висящата нищожност сделката не поражда правно действие.

Висящо недействителна; Висящо недействителна;

Верен отговор! Сделка, сключена от „представител“, който не разполага с представителна власт, е висящо недействителна. На тази недействителност обаче може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът, или неговите универсални правоприемници. За разлика от относителната недействителност, при висящата нищожност сделката не поражда правно действие.

Относително недействителна. Относително недействителна.

20. Упълномощаването е:

Едностранна сделка с адресат; Едностранна сделка с адресат;

Верен отговор! Упълномощаването е едностранна сделка с адресат, при която упълномощителят учредява представителна власт в полза на пълномощника. Адресат на упълномощителната сделка е пълномощникът. Поради едностранния характер на сделката правните последици от упълномощаването настъпват, когато волеизявлението на упълномощителя достигне до пълномощника.

Едностранна сделка без адресат; Едностранна сделка без адресат;

Верният отговор е “а”. Упълномощаването е едностранна сделка с адресат, при която упълномощителят учредява представителна власт в полза на пълномощника. Адресат на упълномощителната сделка е пълномощникът. Поради едностранния характер на сделката правните последици от упълномощаването настъпват, когато волеизявлението на упълномощителя достигне до пълномощника.

Едностранен договор. Едностранен договор.

21. Договорът не произвежда действие за представлявания:

Ако е сключен при явно неизгодни условия; Ако е сключен при явно неизгодни условия;

Верният отговор е “в”. Ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания (чл. 40 ЗЗД). Фактическият състав на недействителността по чл. 40 ЗЗД обхваща: 1) правна сделка, сключена във вреда на представлявания и 2) споразумение между представителя и третото лице във вреда на представлявания. Ако третото лице е било добросъвестно, сключеният договор е действителен, но представителят отговаря пред доверителя за вредите от неполагането на дължимата грижа при упражняването на предоставената му представителна власт.

Ако представителят не действа в интерес на представлявания; Ако представителят не действа в интерес на представлявания;

Ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания. Ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания.

Верен отговор! Ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания (чл. 40 ЗЗД). Фактическият състав на недействителността по чл. 40 ЗЗД обхваща: 1) правна сделка, сключена във вреда на представлявания и 2) споразумение между представителя и третото лице във вреда на представлявания. Ако третото лице е било добросъвестно, сключеният договор е действителен, но представителят отговаря пред доверителя за вредите от неполагането на дължимата грижа при упражняването на предоставената му представителна власт.

22. Процесуалните срокове за страните по правило са:

Преклузивни; Преклузивни;

Верен отговор! Когато законът урежда срок за упражняване на процесуалните права на страните, той обикновено е преклузивен. Спазването на срока съставлява абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на съответното процесуално право (напр. правото на въззивно или касационно обжалване).

Инструктивни; Инструктивни;

Верният отговор е “а”. Когато законът урежда срок за упражняване на процесуалните права на страните, той обикновено е преклузивен. Спазването на срока съставлява абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на съответното процесуално право (напр. правото на въззивно или касационно обжалване).

Давностни. Давностни.

23. Погасителната давност тече от момента, в който:

Вземането е възникнало; Вземането е възникнало;

Верният отговор е “б”. Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо (чл. 114, ал. 1 ЗЗД). Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало (чл. 114, ал. 2 ЗЗД).

Вземането е станало изискуемо; Вземането е станало изискуемо;

Верен отговор! Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо (чл. 114, ал. 1 ЗЗД). Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало (чл. 114, ал. 2 ЗЗД).

Длъжникът е получил покана за изпълнение. Длъжникът е получил покана за изпълнение.

24. Погасителната давност НЕ спира да тече:

Докато трае съдебният процес относно вземането; Докато трае съдебният процес относно вземането;

Верният отговор е “б”. Погасителната давност не спира да тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Това е така, защото кредиторът може да избере дали да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен, или да бездейства. Следва да се има предвид, че в изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение (вж. чл. 116, б. "в" ЗЗД).

Докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането; Докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането;

Верен отговор! Погасителната давност не спира да тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Това е така, защото кредиторът може да избере дали да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен, или да бездейства. Следва да се има предвид, че в изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение (вж. чл. 116, б. "в" ЗЗД).

Докато трае процесът пред арбитражен съд. Докато трае процесът пред арбитражен съд.

25. Лицето, което е направило нова вещ от чужди материали, става собственик на вещта:

Ако е било добросъвестно при задължение да обезщети собственика на материала; Ако е било добросъвестно при задължение да обезщети собственика на материала;

Верният отговор е “в”. Лицето, което е направило нова вещ от чужди материали, става собственик на вещта, ако стойността на изработването надминава стойността на материала и ако лицето не е знаело, че материалът принадлежи на друг (чл. 94, ал. 1 ЗС).

Ако стойността на изработването надминава стойността на материала при задължение да обезщети собственика на материала; Ако стойността на изработването надминава стойността на материала при задължение да обезщети собственика на материала;

Ако е било добросъвестно и ако стойността на изработването надминава стойността на материала. Ако е било добросъвестно и ако стойността на изработването надминава стойността на материала.

Верен отговор! Лицето, което е направило нова вещ от чужди материали, става собственик на вещта, ако стойността на изработването надминава стойността на материала и ако лицето не е знаело, че материалът принадлежи на друг (чл. 94, ал. 1 ЗС).

26. Публичната продан на недвижими имоти е:

Деривативно придобивно основание; Деривативно придобивно основание;

Верен отговор! Публичната продан на недвижими имоти е деривативен способ за придобиване на собствеността.

Оригинерно придобивно основание; Оригинерно придобивно основание;

Верният отговор е “а”. Публичната продан на недвижими имоти е деривативен способ за придобиване на собствеността.

Самостоятелен вид (sui generis) придобивно основание. Самостоятелен вид (sui generis) придобивно основание.

27. Правото на всеки от съсобствениците върху добивите от съсобствената вещ възниква:

От момента на придобиването им; От момента на придобиването им;

Верен отговор! Правото върху добивите от съсобствената вещ възниква от момента на придобиването им. За възникването му не е нужна покана. Това произтича от общото правило, че добивът от вещта принадлежи на собственика ù (чл. 93 ЗС) и правилото, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си (чл. 30, ал. 3 ЗС).

От датата на писменото поискване; От датата на писменото поискване;

Верният отговор е “а”. Правото върху добивите от съсобствената вещ възниква от момента на придобиването им. За възникването му не е нужна покана. Това произтича от общото правило, че добивът от вещта принадлежи на собственика ù (чл. 93 ЗС) и правилото, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си (чл. 30, ал. 3 ЗС).

От датата предявяване на иска. От датата предявяване на иска.

28. Правото на строеж:

Не се погасява по давност; Не се погасява по давност;

Верният отговор е “б”. Правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години (чл. 67, ал. 1 ЗС).

Се погасява, ако не бъде упражнено в 5-годишен срок; Се погасява, ако не бъде упражнено в 5-годишен срок;

Верен отговор! Правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години (чл. 67, ал. 1 ЗС).

Се погасява, ако не бъде упражнено в 10-годишен срок. Се погасява, ако не бъде упражнено в 10-годишен срок.

29. Съсобственикът може да ревандикира от трето лице:

Само припадащата му се част от вещта; Само припадащата му се част от вещта;

Верният отговор е “б”. Съсобственикът може да ревандикира цялата вещ от трето лице, което я държи или владее без основание, което произтича от правото му да си служи сам с общата вещ.

Цялата вещ, независимо от размера на припадащата му се част; Цялата вещ, независимо от размера на припадащата му се част;

Верен отговор! Съсобственикът може да ревандикира цялата вещ от трето лице, което я държи или владее без основание, което произтича от правото му да си служи сам с общата вещ.

Цялата вещ при условията на задължително другарство с останалите съсобственици. Цялата вещ при условията на задължително другарство с останалите съсобственици.

30. Защитата на собственика срещу неоснователно въздействие, което му пречи да упражнява своето право, се осъществява:

Чрез установителен иск; Чрез установителен иск;

Верният отговор е “в”. Негаторният иск (actio negatoria) предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на собствеността. Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право (чл. 109 ЗС).

Чрез посесорен иск (иск за защита на владението); Чрез посесорен иск (иск за защита на владението);

Чрез негаторен иск. Чрез негаторен иск.

Верен отговор! Негаторният иск (actio negatoria) предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на собствеността. Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право (чл. 109 ЗС).

31. Владението представлява:

Субективно право на собственика на една вещ; Субективно право на собственика на една вещ;

Верният отговор е “в”. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя (чл. 68, ал. 1 ЗС). Владението (possessio) е юридически факт (състояние), а не субективно право. При владението са налице фактически отношения между правните субекти по повод на вещи, без да е необходимо тези фактически отношения да произтичат от упражняване на субективни права. Владението не представлява самостоятелно субективно право. То се различава и от правомощието владение, което не е самостоятелно субективно право, а част от правото на собственост респ. правото на ползване.

Самостоятелно вещно право, което може да бъде противопоставено на собственика; Самостоятелно вещно право, което може да бъде противопоставено на собственика;

Фактическо състояние. Фактическо състояние.

Верен отговор! Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя (чл. 68, ал. 1 ЗС). Владението (possessio) е юридически факт (състояние), а не субективно право. При владението са налице фактически отношения между правните субекти по повод на вещи, без да е необходимо тези фактически отношения да произтичат от упражняване на субективни права. Владението не представлява самостоятелно субективно право. То се различава и от правомощието владение, което не е самостоятелно субективно право, а част от правото на собственост респ. правото на ползване.

32. Добросъвестно владение не може да се основава на:

Съдебна спогодба; Съдебна спогодба;

Верният отговор е “б”. Правното основание, на което се основава добросъвестното владение, е юридически факт, годен да прехвърли правото на собственост респ. да учреди съответното ограничено вещно право. Тъй като предварителният договор няма вещно-прехвърлителен ефект, той не може да послужи като основание за добросъвестно владение. Решението на съда, с което се обявява предварителния договор за окончателен, обаче е годно правно основание, тъй като прехвърля собствеността.

Предварителен договор; Предварителен договор;

Верен отговор! Правното основание, на което се основава добросъвестното владение, е юридически факт, годен да прехвърли правото на собственост респ. да учреди съответното ограничено вещно право. Тъй като предварителният договор няма вещно-прехвърлителен ефект, той не може да послужи като основание за добросъвестно владение. Решението на съда, с което се обявява предварителния договор за окончателен, обаче е годно правно основание, тъй като прехвърля собствеността.

Постановление за възлагане на имота (чл. 496 ГПК). Постановление за възлагане на имота (чл. 496 ГПК).

33. Добросъвестният владелец може да ползва вещта и добивите от нея:

До поканата за връщането ù; До поканата за връщането ù;

Верният отговор е “б”. Добросъвестният владелец се ползва от вещта и получава добивите, които тя е дала, до предявяването на иска за връщането ù (чл. 71 ЗС). С предявяване на иск за връщане на имота добросъвестният владелец се превръща в недобросъвестен.

До предявяване на иска за връщането ù; До предявяване на иска за връщането ù;

Верен отговор! Добросъвестният владелец се ползва от вещта и получава добивите, които тя е дала, до предявяването на иска за връщането ù (чл. 71 ЗС). С предявяване на иск за връщане на имота добросъвестният владелец се превръща в недобросъвестен.

До влизане в сила на съдебното решение за връщането ù. До влизане в сила на съдебното решение за връщането ù.

34. При иск за защита на владението съдът проверява:

Факта на владението и на нарушението му; Факта на владението и на нарушението му;

Верен отговор! При иск за защита на нарушено владение съдът проверява само факта на владението и на нарушението му (чл. 357, ал. 1 ГПК). Документите, удостоверяващи правото на собственост, се вземат предвид само доколкото установяват факта на владението (чл. 357, ал. 2 ГПК).

Основанието за владението, факта на владението и на нарушението му; Основанието за владението, факта на владението и на нарушението му;

Верният отговор е “а”. При иск за защита на нарушено владение съдът проверява само факта на владението и на нарушението му (чл. 357, ал. 1 ГПК). Документите, удостоверяващи правото на собственост, се вземат предвид само доколкото установяват факта на владението (чл. 357, ал. 2 ГПК).

Документите, удостоверяващи правото на собственост, и противопоставимите права на ответника. Документите, удостоверяващи правото на собственост, и противопоставимите права на ответника.

35. Владелецът или държателят може да предяви иск за връщане на вещта по чл. 76 ЗС, когато тя е отнета:

Чрез насилие или чрез измама; Чрез насилие или чрез измама;

Верният отговор е “б”. Владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в 6-месечен срок да иска връщането ù от лицето, което я е отнело (чл. 76, изр. 1 ЗС).

Чрез насилие или по скрит начин; Чрез насилие или по скрит начин;

Верен отговор! Владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в 6-месечен срок да иска връщането ù от лицето, което я е отнело (чл. 76, изр. 1 ЗС).

На отпаднало правно основание. На отпаднало правно основание.

36. Отразените данни в кадастралната карта и кадастралните регистри имат:

Декларативно действие; Декларативно действие;

Верен отговор! Отразените данни в кадастралната карта и кадастралните регистри имат декларативно действие. Сами по себе си тези данни не създават титул за собственост или за ограничено вещно право, а само го указват или предполагат (вж. и чл. 2, ал. 5, изр. 2 ЗКИР).

Конститутивно действие; Конститутивно действие;

Верният отговор е “а”. Отразените данни в кадастралната карта и кадастралните регистри имат декларативно действие. Сами по себе си тези данни не създават титул за собственост или за ограничено вещно право, а само го указват или предполагат (вж. и чл. 2, ал. 5, изр. 2 ЗКИР).

Оповестително-защитно действие. Оповестително-защитно действие.

37. В имотния регистър се вписват:

Актове; Актове;

Верен отговор! В имотния регистър на вписване подлежат определените от закона актове (вж. чл. 112 ЗС).

Факти и обстоятелства за недвижимите имоти; Факти и обстоятелства за недвижимите имоти;

Верният отговор е “а”. В имотния регистър на вписване подлежат определените от закона актове (вж. чл. 112 ЗС).

Субективни вещни права. Субективни вещни права.

38. Ако законът не предвижда друго, вписването на актовете по Закона за собствеността има:

Оповестително действие; Оповестително действие;

Верен отговор! Вписването на актовете по Закона за собствеността по принцип има оповестително действие, освен ако самият закон не му придава и защитно или конститутивно действие.

Защитно действие; Защитно действие;

Верният отговор е “а”. Вписването на актовете по Закона за собствеността по принцип има оповестително действие, освен ако самият закон не му придава и защитно или конститутивно действие.

Конститутивно действие. Конститутивно действие.

39. Договорът се смята сключен:

В момента, в който предложението е прието; В момента, в който предложението е прието;

Верният отговор е “в”. Договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя (чл. 114, ал. 1 ЗЗД).

В момента, в който приемането е изпратено на предложителя; В момента, в който приемането е изпратено на предложителя;

В момента, в който приемането достигне у предложителя. В момента, в който приемането достигне у предложителя.

Верен отговор! Договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя (чл. 114, ал. 1 ЗЗД).

40. Каталози, ценоразписи, тарифи и други подобни, както и съобщения чрез средствата за масово осведомяване имат значението на:

Публично предложение; Публично предложение;

Верният отговор е “б”. Каталози, ценоразписи, тарифи и други подобни, както и съобщения чрез средствата за масово осведомяване или отправени по друг начин до неопределен кръг от лица се смятат за покана да се направи предложение в съответствие с тях (чл. 290, ал. 1 ТЗ). Ако предложението не бъде прието без основателна причина, отправилият поканата отговаря за вредите, претърпени от предложителя (чл. 290, ал. 2 ТЗ).

Покана да се направи предложение; Покана да се направи предложение;

Верен отговор! Каталози, ценоразписи, тарифи и други подобни, както и съобщения чрез средствата за масово осведомяване или отправени по друг начин до неопределен кръг от лица се смятат за покана да се направи предложение в съответствие с тях (чл. 290, ал. 1 ТЗ). Ако предложението не бъде прието без основателна причина, отправилият поканата отговаря за вредите, претърпени от предложителя (чл. 290, ал. 2 ТЗ).

Нямат правно значение. Нямат правно значение.

41. Електронен документ е:

Изявление в електронна форма, подписано с квалифициран електронен подпис; Изявление в електронна форма, подписано с квалифициран електронен подпис;

Верният отговор е “в”. Електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ във вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014).

Всяко изявление в електронна форма, чиито автор може да бъде установен; Всяко изявление в електронна форма, чиито автор може да бъде установен;

Всяко съдържание, съхранявано в електронна форма. Всяко съдържание, съхранявано в електронна форма.

Верен отговор! Електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ във вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014).

42. Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно:

Характеризиращите престации на окончателния договор и условията; Характеризиращите престации на окончателния договор и условията;

Верният отговор е “б”. Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор (чл. 19, ал. 2 ЗЗД).

Съществените условия на окончателния договор; Съществените условия на окончателния договор;

Верен отговор! Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор (чл. 19, ал. 2 ЗЗД).

Всички условия на окончателния договор. Всички условия на окончателния договор.

43. Предварителен договор за продажба на недвижим имот не може да бъде обявен за окончателен:

Ако купувачът не е платил цената преди завеждането на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД; Ако купувачът не е платил цената преди завеждането на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД;

Верният отговор е “б”. При задължения за прехвърляне на право на собственост върху имот съдът проверява дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред и дали отчуждителят е собственик (чл. 363 ГПК). Поради това предварителен договор за продажба на недвижим имот не може да бъде обявен за окончателен, ако след сключването му и преди завеждането на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД продавачът го е отчуждил.

Ако продавачът го е отчуждил преди завеждането на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД; Ако продавачът го е отчуждил преди завеждането на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД;

Верен отговор! При задължения за прехвърляне на право на собственост върху имот съдът проверява дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред и дали отчуждителят е собственик (чл. 363 ГПК). Поради това предварителен договор за продажба на недвижим имот не може да бъде обявен за окончателен, ако след сключването му и преди завеждането на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД продавачът го е отчуждил.

Ако продавачът го е отчуждил до постановяване на съдебното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Ако продавачът го е отчуждил до постановяване на съдебното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

44. Ако не следва друго от закона, естеството на задължението или уговорката между страните, паричните задължения се изпълняват:

В местожителството на кредитора по време на изпълнението на задължението; В местожителството на кредитора по време на изпълнението на задължението;

Верен отговор! Паричните задължения са носими. Те се изпълняват в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението (чл. 68, б. “а” ЗЗД).

В местожителството на длъжника по време на изпълнението на задължението; В местожителството на длъжника по време на изпълнението на задължението;

Верният отговор е “а”. Паричните задължения са носими. Те се изпълняват в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението (чл. 68, б. “а” ЗЗД).

В местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението. В местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението.

45. Фактическият състав на суброгацията включва:

Изпълнение на едно задължение и изявление за встъпване в правата на удовлетворения кредитор; Изпълнение на едно задължение и изявление за встъпване в правата на удовлетворения кредитор;

Верният отговор е “в”. Фактическият състав на суброгацията включва кумулативно следните елементи: изпълнение, правен интерес от изпълнението и регресни права. Суброгацията е изключена, когато третото лице няма регресни права спрямо длъжника. Правните последици на суброгацията настъпват автоматично по силата на закона (ex lege). Не е необходимо волеизявление на длъжника, на кредитора или на третото лице.

Изпълнение на едно задължение и правен интерес; Изпълнение на едно задължение и правен интерес;

Изпълнение на едно задължение, правен интерес и регресни права срещу длъжника. Изпълнение на едно задължение, правен интерес и регресни права срещу длъжника.

Верен отговор! Фактическият състав на суброгацията включва кумулативно следните елементи: изпълнение, правен интерес от изпълнението и регресни права. Суброгацията е изключена, когато третото лице няма регресни права спрямо длъжника. Правните последици на суброгацията настъпват автоматично по силата на закона (ex lege). Не е необходимо волеизявление на длъжника, на кредитора или на третото лице.

46. Началната обективна невъзможност за изпълнение на договора е основание:

За развалянето му по право и двустранна реституция; За развалянето му по право и двустранна реституция;

Верният отговор е “в”. Началната невъзможност повлича нищожността на договора (arg. чл. 26, ал. 2 ЗЗД). На практика това е хипотеза на невъзможен предмет.

Да се иска компенсаторно обезщетение; Да се иска компенсаторно обезщетение;

За нищожност на договора. За нищожност на договора.

Верен отговор! Началната невъзможност повлича нищожността на договора (arg. чл. 26, ал. 2 ЗЗД). На практика това е хипотеза на невъзможен предмет.

47. Субективната невъзможност за изпълнение:

Освобождава длъжника, ако няма секвестируемо имущество; Освобождава длъжника, ако няма секвестируемо имущество;

Верният отговор е “б”. Субективната невъзможност по правило не освобождава длъжника. Субективната невъзможност освобождава длъжника само доколкото представлява абсолютна пречка за изпълнението – напр. при задълженията с оглед на личността (intuitu personae). В тези случаи тя се приравнява на обективна невъзможност.

Освобождава длъжника, ако се касае за задължение с оглед на личността; Освобождава длъжника, ако се касае за задължение с оглед на личността;

Верен отговор! Субективната невъзможност по правило не освобождава длъжника. Субективната невъзможност освобождава длъжника само доколкото представлява абсолютна пречка за изпълнението – напр. при задълженията с оглед на личността (intuitu personae). В тези случаи тя се приравнява на обективна невъзможност.

Не освобождава длъжника. Не освобождава длъжника.

48. Обезщетението за неимуществени вреди може да бъде:

Само парично; Само парично;

Верен отговор! Обезщетяването на неимуществените вреди е винаги парично. Това е така, защото натуралното обезщетяване е възможно само когато засегнатото благо в правната сфера на увреденото лице може да бъде заместено с ново, идентично благо.

Само натурално; Само натурално;

Верният отговор е “а”. Обезщетяването на неимуществените вреди е винаги парично. Това е така, защото натуралното обезщетяване е възможно само когато засегнатото благо в правната сфера на увреденото лице може да бъде заместено с ново, идентично благо.

Както парично, така и натурално. Както парично, така и натурално.

49. Опрощаването на задължение се извършва чрез:

Едностранно изявление на кредитора; Едностранно изявление на кредитора;

Верният отговор е “в”. Опрощаването е договор между кредитора и длъжника, с който кредиторът се отказва от вземането си (вж. чл. 108 ЗЗД).

Самостоятелна едностранна сделка; Самостоятелна едностранна сделка;

Договор с длъжника. Договор с длъжника.

Верен отговор! Опрощаването е договор между кредитора и длъжника, с който кредиторът се отказва от вземането си (вж. чл. 108 ЗЗД).

50. Развалянето на договора по правило има:

Действие занапред; Действие занапред;

Верният отговор е “б”. Развалянето по правило има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение (чл. 88, ал. 1 ЗЗД). Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба (чл. 88, ал. 2 ЗЗД). Последната хипотеза обаче не касае действието на развалянето във времето, а неговата противопоставимост спрямо трети лица.

Обратно действие; Обратно действие;

Верен отговор! Развалянето по правило има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение (чл. 88, ал. 1 ЗЗД). Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба (чл. 88, ал. 2 ЗЗД). Последната хипотеза обаче не касае действието на развалянето във времето, а неговата противопоставимост спрямо трети лица.

Обратно действие, освен ако договорът подлежи на вписване. Обратно действие, освен ако договорът подлежи на вписване.

51. Делегацията представлява:

Едностранна сделка; Едностранна сделка;

Верен отговор! Делегацията представлява едностранно волеизявление, с което едно лице (делегант) нарежда на друго лице (делегат) да престира или да се задължи да извърши определена престация към трето лице (делегатар).

Двустранна сделка (договор); Двустранна сделка (договор);

Верният отговор е “а”. Делегацията представлява едностранно волеизявление, с което едно лице (делегант) нарежда на друго лице (делегат) да престира или да се задължи да извърши определена престация към трето лице (делегатар).

Многостранна сделка. Многостранна сделка.

52. Договорът за цесия се сключва:

Между стария кредитор (цедента) и новия кредитор (цесионера); Между стария кредитор (цедента) и новия кредитор (цесионера);

Верен отговор! Страни по договора са цедентът (кредиторът) и цесионерът (трето лице, новият кредитор). Длъжникът не е страна по цесията.

Между стария кредитор (цедента) и длъжника; Между стария кредитор (цедента) и длъжника;

Верният отговор е “а”. Страни по договора са цедентът (кредиторът) и цесионерът (трето лице, новият кредитор). Длъжникът не е страна по цесията.

Между стария кредитор (цедента), новия кредитор (цесионера) и длъжника. Между стария кредитор (цедента), новия кредитор (цесионера) и длъжника.

53. При пасивната солидарност кредиторът има право:

Да иска изпълнение на припадащата се част от задължението на всеки длъжник; Да иска изпълнение на припадащата се част от задължението на всеки длъжник;

Верният отговор е “в”. Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците (чл. 122, ал. 1 ЗЗД). Предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници (чл. 122, ал. 2 ЗЗД).

Да иска само пълно изпълнение на цялото задължение от всички длъжници едновременно; Да иска само пълно изпълнение на цялото задължение от всички длъжници едновременно;

Да иска изпълнение на цялото задължение от всеки длъжник. Да иска изпълнение на цялото задължение от всеки длъжник.

Верен отговор! Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците (чл. 122, ал. 1 ЗЗД). Предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници (чл. 122, ал. 2 ЗЗД).

54. Отмяна по чл. 135 ЗЗД може да се претендира по отношение на:

Длъжника; Длъжника;

Верният отговор е “в”. Отменителният иск по чл. 135 се предявява срещу длъжника и третото лице, които са задължителни другари в производството. Защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска за обявяване на относителна недействителност не само по отношение на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. В тези случаи искът може да се предяви и срещу последващи приобретатели.

Длъжника и третото лице; Длъжника и третото лице;

Длъжника, третото лице и последващи приобретатели. Длъжника, третото лице и последващи приобретатели.

Верен отговор! Отменителният иск по чл. 135 се предявява срещу длъжника и третото лице, които са задължителни другари в производството. Защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска за обявяване на относителна недействителност не само по отношение на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. В тези случаи искът може да се предяви и срещу последващи приобретатели.

55. При иск на кредитор по чл. 135 ЗЗД за отмяна на договор за продажба от субективна страна трябва да е налице:

Знание на длъжника – продавач за увреждането; Знание на длъжника – продавач за увреждането;

Верният отговор е “в". Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането (чл. 135, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането (чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД).

Намерение на длъжника за увреждане и знание за това от страна на третото лице – приобретател; Намерение на длъжника за увреждане и знание за това от страна на третото лице – приобретател;

Знание на длъжника – продавач и на третото лице за увреждането. Знание на длъжника – продавач и на третото лице за увреждането.

Верен отговор! Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането (чл. 135, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането (чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД).

56. Поръчителят отговаря:

Разделно с главния длъжник; Разделно с главния длъжник;

Верният отговор е “б”. Длъжникът и поръчителят отговарят солидарно (чл. 141, ал. 1 ЗЗД). Поръчителството кумулира в себе си пасивната солидарност.

Солидарно с главния длъжник; Солидарно с главния длъжник;

Верен отговор! Длъжникът и поръчителят отговарят солидарно (чл. 141, ал. 1 ЗЗД). Поръчителството кумулира в себе си пасивната солидарност.

След неуспешно удовлетворяване на кредитора от главния длъжник. След неуспешно удовлетворяване на кредитора от главния длъжник.

57. Поръчителят може да упражнява:

Само личните си възражения срещу кредитора; Само личните си възражения срещу кредитора;

Верният отговор е “в”. Поръчителят може да упражнява както възраженията, произхождащи от личните му отношения с кредитора, така и възраженията на длъжника. Това са както възражения, свързани със самия дълг – недействителност, погасяване и др., така и личните възражения на длъжника, произхождащи от отношенията на последния с кредитора – например прихващане с вземане на длъжника. Поръчителят може да упражнява тези възражения, дори и длъжникът да се е отказал от тях.

Само възраженията на длъжника; Само възраженията на длъжника;

Личните си възражения срещу кредитора и възраженията на длъжника. Личните си възражения срещу кредитора и възраженията на длъжника.

Верен отговор! Поръчителят може да упражнява както възраженията, произхождащи от личните му отношения с кредитора, така и възраженията на длъжника. Това са както възражения, свързани със самия дълг – недействителност, погасяване и др., така и личните възражения на длъжника, произхождащи от отношенията на последния с кредитора – например прихващане с вземане на длъжника. Поръчителят може да упражнява тези възражения, дори и длъжникът да се е отказал от тях.

58. Залогът и ипотеката:

Следват обезпеченото вземане; Следват обезпеченото вземане;

Верен отговор! Залогът и ипотеката следват обезпеченото вземане при прехвърлянето му и се погасяват, ако то се погаси (чл. 150, ал. 1 ЗЗД).

Следват обезпеченото вземане само ако това е изрично уговорено; Следват обезпеченото вземане само ако това е изрично уговорено;

Верният отговор е “а”. Залогът и ипотеката следват обезпеченото вземане при прехвърлянето му и се погасяват, ако то се погаси (чл. 150, ал. 1 ЗЗД).

Не следват обезпеченото вземане. Не следват обезпеченото вземане.

59. Предмет на залог НЕ могат да бъдат:

Недвижими вещи; Недвижими вещи;

Верен отговор! Предмет на залог не могат да бъдат недвижими имоти, тъй като от реалните обезпечения те могат да бъдат предмет само на ипотека.

Съвкупности от вещи; Съвкупности от вещи;

Верният отговор е “а”. Предмет на залог не могат да бъдат недвижими имоти, тъй като от реалните обезпечения те могат да бъдат предмет само на ипотека.

Ценни книги. Ценни книги.

60. С договора за залог НЕ може да се уговори:

Право на кредитора да ползва вещта; Право на кредитора да ползва вещта;

Верният отговор е “в”. Съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително (чл. 152 ЗЗД). Кредиторът има право да се удовлетвори предпочтително от цената на заложената вещ чрез принудително изпълнение върху нея (чл. 159 ЗЗД). Кредиторът няма право да си служи с вещта, освен ако е уговорено противното (Чл. 157, ал. 2 ЗЗД).

Право на кредитора да се удовлетвори предпочтително от цената на вещта чрез принудително изпълнение върху нея; Право на кредитора да се удовлетвори предпочтително от цената на вещта чрез принудително изпълнение върху нея;

Право на кредитора да придобие собствеността върху вещта за сметка на задължението. Право на кредитора да придобие собствеността върху вещта за сметка на задължението.

Верен отговор! Съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително (чл. 152 ЗЗД). Кредиторът има право да се удовлетвори предпочтително от цената на заложената вещ чрез принудително изпълнение върху нея (чл. 159 ЗЗД). Кредиторът няма право да си служи с вещта, освен ако е уговорено противното (Чл. 157, ал. 2 ЗЗД).

Поздравления! Вие решихте целия тест!

Продължавайте подготовката си в същия дух! Надяваме се да сме Ви били полезни. Ако желаете да получавате още полезни материали от нас, запишете се напълно безплатно за нашия email абонамент↗