Как минава изпитът по ППН?
Обновена: 5 януари 2022 г. Статия LawStore
Формат
Начинът за провеждане на изпита по публичноправни науки следва общия формат, установен с Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“.
Редът за провеждане на изпита е еднакъв за всички юридически факултети в Р България.
Форматът на изпита по публичноправни науки е изграден от две части: писмен изпит и устен изпит.
Конспект
Изпитът по публичноправни науки се полага по единен държавен конспект, утвърден от министъра на правосъдието. Конспектът е еднакъв за всички юридически факултети в България. Това означава, че броят, формулировката и обемът на въпросите е един и същ за всички студенти по специалност „право“.
Конспект ППН ↗Писмен изпит (казус)
Писменият държавен изпит представлява решаване на казус.
Времето за решаване на казуса е 4 астрономически часа.
Казусът включва повествователен текст, следван от конкретни материалноправни и процесуалноправни въпроси. Казусът може да принадлежи към всяка една от учебните дисциплини, включени в материала за държавния изпит.
Материалноправните въпроси на казуса засягат отношения, уреждани от конституционното, административното, финансовото и данъчното право.
Вижте статията: 7 особености на Казуса по ППН ↗
Когато казусът е конституционноправен, той се отнася до основни правоотношения, свързани с държавата и обществото. Те могат да засягат разделението на властите, избирателния процес, гражданството, механизма за защита на основните права, процеса пред Конституционния съд и др.
Когато казусът е административноправен, въпросите най-често се отнасят до правната природа на определен акт, компетентността на органа и другите изисквания за законосъобразност на акта, възможността да се търси обезщетение за вреди, причинени от акта.
Финансовите казуси обикновено засягат основанията за възникване и погасяване на държавните публични вземания, както и до имуществената отчетническа отговорност.
Данъчните материалноправни въпроси най-често касаят основанието, обектите и субектите на облагане, както и законосъобразността на ревизионния акт за установяването на данъчни задължения. По тези въпроси се изискват общи познания за основните елементи на съответния данък.
Процесуалните въпроси на казуса може да се отнасят до материята на конституционния процес, административния процес или производството по данъчна ревизия или по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители. Процесуалноправните въпроси най-често се отнасят до характера на провежданото производство, законосъобразността на производствените действия и възможността за административно и съдебно обжалване на издадения акт. Обикновено един от въпросите е кой е компетентният орган респ. съд за обжалване на акта и кои са активно и пасивно легитимираните лица. По някои казуси се задава и въпросът какви са процесуалните последици от евентуалното сезиране на Конституционния съд.
По време на писмения изпит могат да се ползват нормативни актове на хартиен носител.
Позволено е използването на сборници с нормативни актове. На изпита не се допуска използването на учебници, помагала или сборници със съдебна практика.
Полезно: Кои закони да носим на казуса по ППН? ↗
Оценката от писмения държавен изпит е „издържал“ или „неиздържал“. Резултатите се обявяват на уеб-страницата на съответния юридически факултет.
Устен изпит
Устният изпит се насрочва от един до няколко дни след писмения, като периодът варира в различните факултети.
Устният изпит се провежда пред комисия от трима изпитващи.
В нейния състав участват преподаватели по някоя от учебните дисциплини, включени в конспекта за държавния изпит. В повечето случаи в състава на комисията участват и преподаватели от други юридически факултети. Комисията може да включва и представители на практиката (напр. съдии от върховните съдилища). Във факултети с голям брой студенти се назначават няколко комисии.
Изпитът се ръководи от председателя на комисията. Това е преподавателят, заемащ по-високата академична длъжност.
След като влезе в кабинета на изпитната комисия, всеки студент изтегля общо 3 въпроса от трите съответни части на конспекта.
Първият въпрос е от материята на конституционното право.
Вторият въпрос е административноправен.
Третият въпрос е от материята на финансовото и данъчното право.
На студентите се предоставя време да помислят върху тях и да съставят писмен план на изложението си. Времето за мислене по принцип е достатъчно и за трите въпроса.
По време на устния изпит по правило не могат да се ползват нормативни актове.
Процесът на изпитване включва устно изложение по изтеглените теми и допълнителни въпроси, които се задават от председателя и членовете на комисията.
По неписано правило следва да говорите по темите в последователността на конспекта. Не е прието да се започне с въпрос от втората или третата част на конспекта. Възможно е председателят да Ви укаже да говорите само по конкретна част от въпроса.
Допълнителните въпроси най-често са свързани с изтеглените теми и се задават, докато студентът говори по тях. Не е изключено обаче да се задават допълнителни въпроси и от други теми от конспекта.
Оценката от устния изпит се определя по шестобалната система. Тя се поставя от председателя на комисията и е окончателна. Оценката се вписва в протокола и студентската книжка.