Използваме бисквитки, за да подобрим Вашето преживяване в сайта. Разглеждайки съдържанието на сайта, вие се съгласявате и с използването на бисквитки.  Научете повече

Примерен тест № 4 за юридическа правоспособност

13 февруари 2021 г. Примерен тест LawStore © 2021

За да улесним подготовката Ви за изпита по юридическа правоспособност, изготвихме примерен тест от 30 въпроса, с който да проверите знанията си. Тестът е разработен от нашите автори съгласно новия конспект за изпита за придобиване на юридическа правоспособност.

Тестът е интерактивен. Натиснете върху отговора, който считате за правилен, и моментално ще получите проверка.

Условия

  • Всеки въпрос има само 1 верен отговор.
  • За успешното полагане на теста е необходимо да отговорите правилно на най-малко 70% от въпросите. Това означава да дадете правилен отговор на поне 21 въпроса или да допуснете най-много 9 грешки.
  • За решаване на теста имате 2 астрономически часа.

Въпроси

1. Кой от следните принципи се прилага в правото без изключения:

Законът действа само занапред; Законът действа само занапред;

Верният отговор е “в”. И трите принципа са основополагащи в правото, но от първите два (отговори “а” и “б”) са познати изключения. Обратна сила на нормативен акт може да се даде по изключение с изрична разпоредба (чл. 14, ал. 1 ЗНА). В гражданското право е позната безвиновна отговорност. Такива са случаите на отговорност за чужди действия (напр. отговорност за действията на неспособни, малолетни и непълнолетни лица). Съгласно чл. 14, ал. 3 ЗНА не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените.

Без вина няма юридическа отговорност; Без вина няма юридическа отговорност;

Верният отговор е “в”. И трите принципа са основополагащи в правото, но от първите два (отговори “а” и “б”) са познати изключения. Обратна сила на нормативен акт може да се даде по изключение с изрична разпоредба (чл. 14, ал. 1 ЗНА). В гражданското право е позната безвиновна отговорност. Такива са случаите на отговорност за чужди действия (напр. отговорност за действията на неспособни, малолетни и непълнолетни лица). Съгласно чл. 14, ал. 3 ЗНА не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените.

Законът не може да предвижда по-тежки санкции с обратна сила. Законът не може да предвижда по-тежки санкции с обратна сила.

Верен отговор! И трите принципа са основополагащи в правото, но от първите два (отговори “а” и “б”) са познати изключения. Обратна сила на нормативен акт може да се даде по изключение с изрична разпоредба (чл. 14, ал. 1 ЗНА). В гражданското право е позната безвиновна отговорност. Такива са случаите на отговорност за чужди действия (напр. отговорност за действията на неспособни, малолетни и непълнолетни лица). Съгласно чл. 14, ал. 3 ЗНА не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените.

2. Гражданите и юридическите лица могат да обжалват:

Всички актове на администрацията; Всички актове на администрацията;

Верният отговор е “б”. Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон (чл. 120, ал. 2 КРБ). Това е т.нар. “обща клауза” за обжалване на актовете на администрацията, предвидена на конституционно равнище. За да подлежи на оспорване пред съд един административен акт, решаващо е дали той засяга субективни права или законни интереси на граждани или юридически лица.

Всички актове на администрацията, които ги засягат, освен изрично посочените със закон; Всички актове на администрацията, които ги засягат, освен изрично посочените със закон;

Верен отговор! Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон (чл. 120, ал. 2 КРБ). Това е т.нар. “обща клауза” за обжалване на актовете на администрацията, предвидена на конституционно равнище. За да подлежи на оспорване пред съд един административен акт, решаващо е дали той засяга субективни права или законни интереси на граждани или юридически лица.

Само актове на администрацията, които са изрично предвидени в закона. Само актове на администрацията, които са изрично предвидени в закона.

Верният отговор е “б”. Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон (чл. 120, ал. 2 КРБ). Това е т.нар. “обща клауза” за обжалване на актовете на администрацията, предвидена на конституционно равнище. За да подлежи на оспорване пред съд един административен акт, решаващо е дали той засяга субективни права или законни интереси на граждани или юридически лица.

3. Недопустимо е за едно и също деяние да се налагат едновременно:

Наказание за престъпление и административно наказание; Наказание за престъпление и административно наказание;

Верен отговор! Наказателната отговорност не може да се кумулира с административнонаказателната отговорност. При констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор (чл. 33, ал. 2 ЗАНН). Когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува (чл. 33, ал. 1 ЗАНН). Наказателната отговорност може да се кумулира с дисциплинарна и гражданска отговорност. Същото важи и за административнонаказателната отговорност.

Наказание за престъпление и дисциплинарно наказание; Наказание за престъпление и дисциплинарно наказание;

Верният отговор е “а”. Наказателната отговорност не може да се кумулира с административнонаказателната отговорност. При констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор (чл. 33, ал. 2 ЗАНН). Когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува (чл. 33, ал. 1 ЗАНН). Наказателната отговорност може да се кумулира с дисциплинарна и гражданска отговорност. Същото важи и за административнонаказателната отговорност.

Административно наказание и дисциплинарно наказание. Административно наказание и дисциплинарно наказание.

Верният отговор е “а”. Наказателната отговорност не може да се кумулира с административнонаказателната отговорност. При констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор (чл. 33, ал. 2 ЗАНН). Когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува (чл. 33, ал. 1 ЗАНН). Наказателната отговорност може да се кумулира с дисциплинарна и гражданска отговорност. Същото важи и за административнонаказателната отговорност.

4. Дарение на недвижим имот от 17-годишно лице е:

Валидно, ако е извършено с разрешение на районния съд; Валидно, ако е извършено с разрешение на районния съд;

Верният отговор е “в”. Дарение от ненавършило пълнолетие лице е нищожно (чл. 130, ал. 4, изр. 1, предл. 1 СК)

Висящо нищожно до навършване на пълнолетие; Висящо нищожно до навършване на пълнолетие;

Верният отговор е “в”. Дарение от ненавършило пълнолетие лице е нищожно (чл. 130, ал. 4, изр. 1, предл. 1 СК)

Абсолютно недействително. Абсолютно недействително.

Верен отговор! Дарение от ненавършило пълнолетие лице е нищожно (чл. 130, ал. 4, изр. 1, предл. 1 СК).

5. Учредителите на търговско дружество в Р България могат да бъдат:

Всички физически лица и юридически лица; Всички физически лица и юридически лица;

Верният отговор е “в”. Учредители на търговско дружество могат да бъдат дееспособни български или чуждестранни физически лица или юридически лица (чл. 65, ал. 1 ТЗ). Държавата като правен субект също може да учредява търговски дружества.

Само български граждани и юридически лица; Само български граждани и юридически лица;

Верният отговор е “в”. Учредители на търговско дружество могат да бъдат дееспособни български или чуждестранни физически лица или юридически лица (чл. 65, ал. 1 ТЗ). Държавата като правен субект също може да учредява търговски дружества.

Дееспособни физически лица, юридически лица и държавата. Дееспособни физически лица, юридически лица и държавата.

Верен отговор! Учредители на търговско дружество могат да бъдат дееспособни български или чуждестранни физически лица или юридически лица (чл. 65, ал. 1 ТЗ). Държавата като правен субект също може да учредява търговски дружества.

6. Търговска сделка, сключена между търговци, не може да бъде недействителна:

Поради крайна нужда и явно неизгодни условия; Поради крайна нужда и явно неизгодни условия;

Верен отговор! Търговска сделка, сключена между търговци, не може да се унищожава поради крайна нужда и явно неизгодни условия (чл. 297 ТЗ).

Поради противоречие с добрите нрави, крайна нужда и явно неизгодни условия; Поради противоречие с добрите нрави, крайна нужда и явно неизгодни условия;

Верният отговор е “а”. Търговска сделка, сключена между търговци, не може да се унищожава поради крайна нужда и явно неизгодни условия (чл. 297 ТЗ).

Поради грешка, крайна нужда и явно неизгодни условия. Поради грешка, крайна нужда и явно неизгодни условия.

Верният отговор е “а”. Търговска сделка, сключена между търговци, не може да се унищожава поради крайна нужда и явно неизгодни условия (чл. 297 ТЗ).

7. Вредите, причинени от действието на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове:

Не подлежат на обезщетяване; Не подлежат на обезщетяване;

Верният отговор е “в”. Държавата и общините отговарят за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове (чл. 1, ал. 1 in fine ЗОДОВ). Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред (чл. 204, ал. 1 АПК). Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото (чл. 204, ал. 2 АПК).

Подлежат на обезщетяване до отмяната на подзаконовия нормативен акт; Подлежат на обезщетяване до отмяната на подзаконовия нормативен акт;

Верният отговор е “в”. Държавата и общините отговарят за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове (чл. 1, ал. 1 in fine ЗОДОВ). Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред (чл. 204, ал. 1 АПК). Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото (чл. 204, ал. 2 АПК).

Подлежат на обезщетяване след отмяната на подзаконовия нормативен акт. Подлежат на обезщетяване след отмяната на подзаконовия нормативен акт.

Верен отговор! Държавата и общините отговарят за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове (чл. 1, ал. 1 in fine ЗОДОВ). Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред (чл. 204, ал. 1 АПК). Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото (чл. 204, ал. 2 АПК).

8. Не представлява дискриминация:

Изграждането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места; Изграждането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места;

Верният отговор е “б”. Не представлява дискриминация определянето на максимална възраст за наемане на работа, което е свързано с необходимостта от обучение за заемане на съответната длъжност или с необходимостта от разумен срок за заемане на длъжността преди пенсиониране, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането ù не надвишават необходимото (чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗЗДискр). Подбуждането към дискриминация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се считат за дискриминация (чл. 5 ЗЗДискр).

Определянето на максимална възраст за наемане на работа; Определянето на максимална възраст за наемане на работа;

Верен отговор! Не представлява дискриминация определянето на максимална възраст за наемане на работа, което е свързано с необходимостта от обучение за заемане на съответната длъжност или с необходимостта от разумен срок за заемане на длъжността преди пенсиониране, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането ù не надвишават необходимото (чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗЗДискр). Подбуждането към дискриминация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се считат за дискриминация (чл. 5 ЗЗДискр).

Подбуждането към дискриминация. Подбуждането към дискриминация.

Верният отговор е “б”. Не представлява дискриминация определянето на максимална възраст за наемане на работа, което е свързано с необходимостта от обучение за заемане на съответната длъжност или с необходимостта от разумен срок за заемане на длъжността преди пенсиониране, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането ù не надвишават необходимото (чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗЗДискр). Подбуждането към дискриминация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се считат за дискриминация (чл. 5 ЗЗДискр).

9. Саморъчното завещание трябва да бъде:

Изцяло написано ръкописно и подписано от завещателя; Изцяло написано ръкописно и подписано от завещателя;

Верен отговор! Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него (чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗН). Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания (чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗН). Завещанието може, но не е задължително, да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик (чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗН).

Подписано от завещателя пред двама свидетели; Подписано от завещателя пред двама свидетели;

Верният отговор е “а”. Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него (чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗН). Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания (чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗН). Завещанието може, но не е задължително, да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик (чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗН).

Подписано от завещателя и предадено за пазене на нотариуса в затворен плик. Подписано от завещателя и предадено за пазене на нотариуса в затворен плик.

Верният отговор е “а”. Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него (чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗН). Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания (чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗН). Завещанието може, но не е задължително, да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик (чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗН).

10. Наказателноотговорно лице е:

Всяко физическо лице, което извърши престъпление; Всяко физическо лице, което извърши престъпление;

Верният отговор е “в”. Наказателноотговорно е пълнолетното лице - навършило определена в закона възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление (вж. чл. 31, ал. 1 НК).

Физическо лице, достигнало определена в закона възраст, което извърши престъпление; Физическо лице, достигнало определена в закона възраст, което извърши престъпление;

Верният отговор е “в”. Наказателноотговорно е пълнолетното лице - навършило определена в закона възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление (вж. чл. 31, ал. 1 НК).

Физическо лице, достигнало определена в закона възраст, което извърши престъпление в състояние на вменяемост. Физическо лице, достигнало определена в закона възраст, което извърши престъпление в състояние на вменяемост.

Верен отговор! Наказателноотговорно е пълнолетното лице - навършило определена в закона възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление (вж. чл. 31, ал. 1 НК).

11. При формалните състави на престъпления:

Не настъпват общественоопасните последици от деянието; Не настъпват общественоопасните последици от деянието;

Верният отговор е “б”. При формалните престъпни състави, наречени още “престъпления на просто извършване”, законът не включва настъпването на престъпния резултат (общественоопасните последици) в състава на престъплението. Това обаче не означава, че такива не настъпват. Напротив – това обикновено са деяния със сравнително висока обществена опасност, чието проявление е самò по себе си общественоопасно изменение на обективната действителност. Поради това тези деяния не само застрашават обществените отношения върху които въздействат, а ги увреждат със самото си обективиране.

Законът не посочва общественоопасните последици от деянието; Законът не посочва общественоопасните последици от деянието;

Верен отговор! При формалните престъпни състави, наречени още “престъпления на просто извършване”, законът не включва настъпването на престъпния резултат (общественоопасните последици) в състава на престъплението. Това обаче не означава, че такива не настъпват. Напротив – това обикновено са деяния със сравнително висока обществена опасност, чието проявление е самò по себе си общественоопасно изменение на обективната действителност. Поради това тези деяния не само застрашават обществените отношения върху които въздействат, а ги увреждат със самото си обективиране.

Е налице само застрашаване на обекта на посегателство. Е налице само застрашаване на обекта на посегателство.

Верният отговор е “б”. При формалните престъпни състави, наречени още “престъпления на просто извършване”, законът не включва настъпването на престъпния резултат (общественоопасните последици) в състава на престъплението. Това обаче не означава, че такива не настъпват. Напротив – това обикновено са деяния със сравнително висока обществена опасност, чието проявление е самò по себе си общественоопасно изменение на обективната действителност. Поради това тези деяния не само застрашават обществените отношения върху които въздействат, а ги увреждат със самото си обективиране.

12. Връчването на търговци и юридически лица може да се извърши:

Само на управител; Само на управител;

Верният отговор е “в". Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме (чл. 50, ал. 3, изр. 1 ГПК). При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя (чл. 50, ал. 3, изр. 2 ГПК).

На управител или на собственик; На управител или на собственик;

Верният отговор е “в". Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме (чл. 50, ал. 3, изр. 1 ГПК). При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя (чл. 50, ал. 3, изр. 2 ГПК).

На всеки работник или служител, който е съгласен да ги приеме. На всеки работник или служител, който е съгласен да ги приеме.

Верен отговор! Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме (чл. 50, ал. 3, изр. 1 ГПК). При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя (чл. 50, ал. 3, изр. 2 ГПК).

13. В първоинстанционното исково производство страните могат да твърдят нововъзникнали обстоятелства:

При всяко положение на делото; При всяко положение на делото;

Верният отговор е “б”. До приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях (чл. 147, т. 2 ГПК).

До приключване на съдебното дирене; До приключване на съдебното дирене;

Верен отговор! До приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях (чл. 147, т. 2 ГПК).

До приключване на устните състезания. До приключване на устните състезания.

Верният отговор е “б”. До приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях (чл. 147, т. 2 ГПК).

14. Направеното от страна или от неин представител признание на факт:

Не обвързва съда по никакъв начин; Не обвързва съда по никакъв начин;

Верен отговор! Направеното от страна или от неин представител признание на факт не обвързва съда по никакъв начин. То се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото (чл. 175 ГПК).

Обвързва съда да приеме факта за осъществен; Обвързва съда да приеме факта за осъществен;

Верният отговор е “а”. Направеното от страна или от неин представител признание на факт не обвързва съда по никакъв начин. То се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото (чл. 175 ГПК).

Обвързва съда да приеме факта за осъществен, ако другата страна не се противопостави. Обвързва съда да приеме факта за осъществен, ако другата страна не се противопостави.

Верният отговор е “а”. Направеното от страна или от неин представител признание на факт не обвързва съда по никакъв начин. То се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото (чл. 175 ГПК).

15. Въззивната инстанция по граждански дела има:

Само решаващи правомощия; Само решаващи правомощия;

Верният отговор е “б”. Въззивният съд е установен като контролно-решаваща съдебна инстанция. Дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция, без да представлява нейно повторение, я продължава. От една страна предмет на проверка са пороците на първоинстанционното решение. В това се проявява контролната функция на въззивния съд. От друга страна въззивният съд е инстанция по съществото на спора. Дейността му има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. В това се проявяват решаващите правомощия на въззивната инстанция.

Контролно-решаващи правомощия; Контролно-решаващи правомощия;

Верен отговор! Въззивният съд е установен като контролно-решаваща съдебна инстанция. Дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция, без да представлява нейно повторение, я продължава. От една страна предмет на проверка са пороците на първоинстанционното решение. В това се проявява контролната функция на въззивния съд. От друга страна въззивният съд е инстанция по съществото на спора. Дейността му има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. В това се проявяват решаващите правомощия на въззивната инстанция.

Контролно-отменителни правомощия. Контролно-отменителни правомощия.

Верният отговор е “б”. Въззивният съд е установен като контролно-решаваща съдебна инстанция. Дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция, без да представлява нейно повторение, я продължава. От една страна предмет на проверка са пороците на първоинстанционното решение. В това се проявява контролната функция на въззивния съд. От друга страна въззивният съд е инстанция по съществото на спора. Дейността му има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. В това се проявяват решаващите правомощия на въззивната инстанция.

16. Отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато:

Решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено; Решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;

Верен отговор! Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено (чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК). Основанията за отмяна на влезли в сила решения са предвидени изрично и изчерпателно (вж. чл. 303 ГПК). Откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства не е достатъчно основание, дори когато те са от съществено значение за делото. Необходимо е новооткритите факти и доказателства да не са могли да бъдат известни при решаването на делото или страната да не е могла да се снабди своевременно с тях. Нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение (чл. 270, ал. 2 ГПК). За тази цел не е необходимо да се провежда производство по отмяна на влязло в сила решение.

Се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото; Се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото;

Верният отговор е “а”. Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено (чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК). Основанията за отмяна на влезли в сила решения са предвидени изрично и изчерпателно (вж. чл. 303 ГПК). Откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства не е достатъчно основание, дори когато те са от съществено значение за делото. Необходимо е новооткритите факти и доказателства да не са могли да бъдат известни при решаването на делото или страната да не е могла да се снабди своевременно с тях. Нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение (чл. 270, ал. 2 ГПК). За тази цел не е необходимо да се провежда производство по отмяна на влязло в сила решение.

Решението е нищожно. Решението е нищожно.

Верният отговор е “а”. Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено (чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК). Основанията за отмяна на влезли в сила решения са предвидени изрично и изчерпателно (вж. чл. 303 ГПК). Откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства не е достатъчно основание, дори когато те са от съществено значение за делото. Необходимо е новооткритите факти и доказателства да не са могли да бъдат известни при решаването на делото или страната да не е могла да се снабди своевременно с тях. Нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение (чл. 270, ал. 2 ГПК). За тази цел не е необходимо да се провежда производство по отмяна на влязло в сила решение.

17. Обезпечение на иска се допуска:

Само преди да е предявен искът; Само преди да е предявен искът;

Верният отговор е “в”. Обезпечение може да се иска, както преди предявяване на иска, така и във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство (чл. 390, ал. 1 ГПК, чл. 389, ал. 1 ГПК).

Само след предявяване на иска; Само след предявяване на иска;

Верният отговор е “в”. Обезпечение може да се иска, както преди предявяване на иска, така и във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство (чл. 390, ал. 1 ГПК, чл. 389, ал. 1 ГПК).

Преди и след предявяване на иска. Преди и след предявяване на иска.

Верен отговор! Обезпечение може да се иска, както преди предявяване на иска, така и във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство (чл. 390, ал. 1 ГПК, чл. 389, ал. 1 ГПК).

18. Начинът на принудително изпълнение се определя:

От взискателя; От взискателя;

Верен отговор! В молбата си взискателят посочва начина на изпълнението (чл. 426, ал. 2, изр. 1 ГПК). Той може да посочи едновременно няколко начина само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му (чл. 426, ал. 2, изр. 2 ГПК). В течение на производството той може да посочва и други начини на изпълнение (чл. 426, ал. 2, изр. 3 ГПК).

От съдебния изпълнител; От съдебния изпълнител;

Верният отговор е “а”. В молбата си взискателят посочва начина на изпълнението (чл. 426, ал. 2, изр. 1 ГПК). Той може да посочи едновременно няколко начина само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му (чл. 426, ал. 2, изр. 2 ГПК). В течение на производството той може да посочва и други начини на изпълнение (чл. 426, ал. 2, изр. 3 ГПК).

От съда в изпълнителния лист. От съда в изпълнителния лист.

Верният отговор е “а”. В молбата си взискателят посочва начина на изпълнението (чл. 426, ал. 2, изр. 1 ГПК). Той може да посочи едновременно няколко начина само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му (чл. 426, ал. 2, изр. 2 ГПК). В течение на производството той може да посочва и други начини на изпълнение (чл. 426, ал. 2, изр. 3 ГПК).

19. Ако в специален закон не е предвидено друго, искането за издаване на индивидуален административен акт се подава:

Устно; Устно;

Верният отговор е “в”. Ако в специален закон не е предвидено друго, искането за издаване на индивидуален административен акт се подава писмено или устно, като заявителят избира формата и начина на заявяване (чл. 29, ал. 1, изр. 1 АПК). Организациите подават искането си писмено (чл. 19, ал. 1, изр. 2 АПК).

Писмено; Писмено;

Верният отговор е “в”. Ако в специален закон не е предвидено друго, искането за издаване на индивидуален административен акт се подава писмено или устно, като заявителят избира формата и начина на заявяване (чл. 29, ал. 1, изр. 1 АПК). Организациите подават искането си писмено (чл. 19, ал. 1, изр. 2 АПК).

Устно или писмено. Устно или писмено.

Верен отговор! Ако в специален закон не е предвидено друго, искането за издаване на индивидуален административен акт се подава писмено или устно, като заявителят избира формата и начина на заявяване (чл. 29, ал. 1, изр. 1 АПК). Организациите подават искането си писмено (чл. 19, ал. 1, изр. 2 АПК).

20. За недействителността на административния договор се прилагат:

Основанията за оспорване по АПК; Основанията за оспорване по АПК;

Верният отговор е “в”. За недействителността на административния договор се прилагат съответно основания за оспорване на индивидуални административни актове по чл. 146 АПК и разпоредбите за недействителност на договорите по Закона за задълженията и договорите (чл. 19е АПК).

Разпоредбите за недействителност по ЗЗД; Разпоредбите за недействителност по ЗЗД;

Верният отговор е “в”. За недействителността на административния договор се прилагат съответно основания за оспорване на индивидуални административни актове по чл. 146 АПК и разпоредбите за недействителност на договорите по Закона за задълженията и договорите (чл. 19е АПК).

Основания за оспорване по АПК и разпоредбите за недействителност по ЗЗД. Основания за оспорване по АПК и разпоредбите за недействителност по ЗЗД.

Верен отговор! За недействителността на административния договор се прилагат съответно основания за оспорване на индивидуални административни актове по чл. 146 АПК и разпоредбите за недействителност на договорите по Закона за задълженията и договорите (чл. 19е АПК).

21. Подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени:

В 14-дневен срок от съобщаването им; В 14-дневен срок от съобщаването им;

Верният отговор е “в”. Подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето (чл. 187, ал. 1 АПК).

В 1-месечен срок от съобщението за издаването им; В 1-месечен срок от съобщението за издаването им;

Верният отговор е “в”. Подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето (чл. 187, ал. 1 АПК).

Без ограничение във времето. Без ограничение във времето.

Верен отговор! Подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето (чл. 187, ал. 1 АПК).

22. Административен акт, издаден при оперативна самостоятелност:

Не подлежи на оспорване; Не подлежи на оспорване;

Верният отговор е “в”. Административните актове, издадени при условията на оперативна самостоятелност, не са изключени от съдебния контрол за законосъобразност. При оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове (чл. 169 АПК).

Може да бъде оспорван само по административен ред; Може да бъде оспорван само по административен ред;

Верният отговор е “в”. Административните актове, издадени при условията на оперативна самостоятелност, не са изключени от съдебния контрол за законосъобразност. При оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове (чл. 169 АПК).

Може да се оспорва както по административен, така и по съдебен ред. Може да се оспорва както по административен, така и по съдебен ред.

Верен отговор! Административните актове, издадени при условията на оперативна самостоятелност, не са изключени от съдебния контрол за законосъобразност. При оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове (чл. 169 АПК).

23. Наказателните постановления подлежат на обжалване:

Пред районния съд; Пред районния съд;

Верен отговор! Наказателните постановления подлежат на обжалване или протестиране пред районния съд (чл. 59, ал. 1 ЗАНН).

Пред окръжния съд; Пред окръжния съд;

Верният отговор е “а”. Наказателните постановления подлежат на обжалване или протестиране пред районния съд (чл. 59, ал. 1 ЗАНН).

Пред административния съд. Пред административния съд.

Верният отговор е “а”. Наказателните постановления подлежат на обжалване или протестиране пред районния съд (чл. 59, ал. 1 ЗАНН).

24. При оспорване на наказателното постановление:

Прокурорът участва винаги в съдебното заседание; Прокурорът участва винаги в съдебното заседание;

Верният отговор е “б”. Прокурорът може да участва в производството пред съда, ако намери това за необходимо (чл. 62 ЗАНН).

Прокурорът може да участва в съдебното заседание, ако намери това за необходимо; Прокурорът може да участва в съдебното заседание, ако намери това за необходимо;

Верен отговор! Прокурорът може да участва в производството пред съда, ако намери това за необходимо (чл. 62 ЗАНН).

Прокурорът не участва в съдебното заседание. Прокурорът не участва в съдебното заседание.

Верният отговор е “б”. Прокурорът може да участва в производството пред съда, ако намери това за необходимо (чл. 62 ЗАНН).

25. Поемните лица в наказателното производство:

Участват при извършването на всички следствени действия с участието на обвиняемия; Участват при извършването на всички следствени действия с участието на обвиняемия;

Верният отговор е “б". В досъдебното производство огледът, претърсването, изземването, следственият експеримент и разпознаването на лица и предмети се извършват в присъствието на поемни лица (чл. 137, ал. 1 НПК). Останалите следствени действия не се извършват с участието на поемни лица.

Участват при извършването на някои следствени действия с участието на обвиняемия; Участват при извършването на някои следствени действия с участието на обвиняемия;

Верен отговор! В досъдебното производство огледът, претърсването, изземването, следственият експеримент и разпознаването на лица и предмети се извършват в присъствието на поемни лица (чл. 137, ал. 1 НПК). Останалите следствени действия не се извършват с участието на поемни лица.

Участват при извършването на следствени действия по разпореждане на ръководно-решаващия орган. Участват при извършването на следствени действия по разпореждане на ръководно-решаващия орган.

Верният отговор е “б". В досъдебното производство огледът, претърсването, изземването, следственият експеримент и разпознаването на лица и предмети се извършват в присъствието на поемни лица (чл. 137, ал. 1 НПК). Останалите следствени действия не се извършват с участието на поемни лица.

26. Презумпцията за невиновност се счита за оборена:

С постановяване на осъдителна присъда; С постановяване на осъдителна присъда;

Верният отговор е “б”. Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда (чл. 16 НПК).

С влизане в сила на осъдителна присъда; С влизане в сила на осъдителна присъда;

Верен отговор! Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда (чл. 16 НПК).

С влизане в сила на осъдителна присъда и след отпадане на възможността за възобновяване на наказателното дело. С влизане в сила на осъдителна присъда и след отпадане на възможността за възобновяване на наказателното дело.

Верният отговор е “б”. Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда (чл. 16 НПК).

27. Отказът на прокурора да образува досъдебно производство:

Подлежи на обжалване пред по-горестоящата прокуратура; Подлежи на обжалване пред по-горестоящата прокуратура;

Верен отговор! Прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, като постановлението за отказ подлежи на обжалване пред по-горестоящата прокуратура (чл. 213, ал. 1 НПК).

Подлежи на обжалване пред съда; Подлежи на обжалване пред съда;

Верният отговор е “а”. Прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, като постановлението за отказ подлежи на обжалване пред по-горестоящата прокуратура (чл. 213, ал. 1 НПК).

Не подлежи на обжалване; Не подлежи на обжалване;

Верният отговор е “а”. Прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, като постановлението за отказ подлежи на обжалване пред по-горестоящата прокуратура (чл. 213, ал. 1 НПК).

28. Като частен обвинител може да се конституира:

Пострадалият; Пострадалият;

Верният отговор е “б”. Пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участва в съдебното производство като частен обвинител (чл. 76, изр. 1 НПК). След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници (чл. 76, изр. 2 НПК)

Пострадалият или неговите наследници; Пострадалият или неговите наследници;

Верен отговор! Пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участва в съдебното производство като частен обвинител (чл. 76, изр. 1 НПК). След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници (чл. 76, изр. 2 НПК)

Пострадалият или неговите наследници, както и ощетеното юридическо лице. Пострадалият или неговите наследници, както и ощетеното юридическо лице.

Верният отговор е “б”. Пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участва в съдебното производство като частен обвинител (чл. 76, изр. 1 НПК). След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници (чл. 76, изр. 2 НПК)

29. Касационно основание по наказателни дела е:

Явната несправедливост на наложеното наказание; Явната несправедливост на наложеното наказание;

Верен отговор! Касационните основания са изрично и изчерпателно уредени в НПК. Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. Необосноваността не е касационно основание измежду предвидените в чл. 348 ал. 1 от НПК, поради което не може да е предмет на проверка и произнасяне от касационния съд (Решение № 313–2014–III н.о. ВКС). Непълнотата на доказателствата също не е сред предвидените касационни основания.

Необосноваността на въззивната присъда; Необосноваността на въззивната присъда;

Верният отговор е “а”. Касационните основания са изрично и изчерпателно уредени в НПК. Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. Необосноваността не е касационно основание измежду предвидените в чл. 348 ал. 1 от НПК, поради което не може да е предмет на проверка и произнасяне от касационния съд (Решение № 313–2014–III н.о. ВКС). Непълнотата на доказателствата също не е сред предвидените касационни основания.

Непълнота на доказателствата. Непълнота на доказателствата.

Верният отговор е “а”. Касационните основания са изрично и изчерпателно уредени в НПК. Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. Необосноваността не е касационно основание измежду предвидените в чл. 348 ал. 1 от НПК, поради което не може да е предмет на проверка и произнасяне от касационния съд (Решение № 313–2014–III н.о. ВКС). Непълнотата на доказателствата също не е сред предвидените касационни основания.

30. Съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 (с възможност за определяне наказанието при условията на чл. 58а от Наказателния кодекс) не се допуска:

При престъпленията срещу личността; При престъпленията срещу личността;

Верният отговор е “б”. Съкратено съдебно следствие в случаите по чл. 371, т. 2 не се допуска при умишлено причиняване на смърт.

При умишлено причиняване на смърт; При умишлено причиняване на смърт;

Верен отговор! Съкратено съдебно следствие в случаите по чл. 371, т. 2 не се допуска при умишлено причиняване на смърт.

При умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда. При умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда.

Верният отговор е “б”. Съкратено съдебно следствие в случаите по чл. 371, т. 2 не се допуска при умишлено причиняване на смърт.

Поздравления! Вие решихте целия тест!

Продължавайте подготовката си в същия дух! Надяваме се да сме Ви били полезни. Ако желаете да получавате още полезни материали от нас, запишете се напълно безплатно за нашия email абонамент↗

Ако имате въпроси за изпита по юридическа правоспособност, пишете ни!

Ще се радваме да Ви бъдем полезни:

Messenger
Instagram