Използваме бисквитки, за да подобрим Вашето преживяване в сайта. Разглеждайки съдържанието на сайта, вие се съгласявате и с използването на бисквитки.  Научете повече

Примерен тест № 2 за юридическа правоспособност

17 юни 2020 г. Примерен тест LawStore © 2020

За да улесним подготовката Ви за изпита по юридическа правоспособност, изготвихме примерен тест от 30 въпроса, с който да проверите знанията си. Тестът е разработен от нашите автори съгласно общите указания относно материала за изпита, дадени с новата Наредба за придобиване на юридическа правоспособност.

Тестът е интерактивен. Натиснете върху отговора, който считате за правилен и моментално ще получите проверка.

Условия

  • Всеки въпрос има само 1 верен отговор.
  • За успешното полагане на теста е необходимо да отговорите правилно на най-малко 70% от въпросите. Това означава да дадете правилен отговор на поне 21 въпроса или да допуснете най-много 9 грешки.
  • За решаване на теста имате 2 астрономически часа.

Въпроси

1. По силата на Конституцията гражданите имат право да се явяват със защитник:

Във всяко държавно учреждение; Във всяко държавно учреждение;

Верен отговор! В държавните учреждения всеки гражданин може да се явява и със защитник (чл. 56, изр. 2 КРБ). Понятието “защитник” по смисъла на Конституцията е по-широко от правната фигура на защитника в наказателния процес.

Само пред съд по всички съдебни производства; Само пред съд по всички съдебни производства;

Верният отговор е “а”.В държавните учреждения всеки гражданин може да се явява и със защитник (чл. 56, изр. 2 КРБ). Понятието “защитник” по смисъла на Конституцията е по-широко от правната фигура на защитника в наказателния процес.

Само по наказателни съдебни производства. Само по наказателни съдебни производства.

Верният отговор е “а”. В държавните учреждения всеки гражданин може да се явява и със защитник (чл. 56, изр. 2 КРБ). Понятието “защитник” по смисъла на Конституцията е по-широко от правната фигура на защитника в наказателния процес.

2. Апелативният съд действа като:

Въззивна инстанция срещу първоинстанционните актове на районните и окръжните съдилища; Въззивна инстанция срещу първоинстанционните актове на районните и окръжните съдилища;

Верният отговор е “б”. Апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в неговия съдебен район (чл. 101, ал. 1 ЗСВ).

Въззивна инстанция срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища; Въззивна инстанция срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища;

Верен отговор! Апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в неговия съдебен район (чл. 101, ал. 1 ЗСВ).

Въззивна инстанция срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища и като касационна инстанция срещу въззивните актове на районните съдилища. Въззивна инстанция срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища и като касационна инстанция срещу въззивните актове на районните съдилища.

Верният отговор е “б”. Апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в неговия съдебен район (чл. 101, ал. 1 ЗСВ).

3. Съдебният изпълнител отговаря за причинените вреди от:

Материално незаконосъобразни изпълнителни действия; Материално незаконосъобразни изпълнителни действия;

Верният отговор е “б”. Съдебният изпълнител отговаря само за процесуално незаконосъобразни изпълнителни действия, тъй като няма право на преценка какви са материалните правоотношения между страните (вж. чл. 441 ГПК). Относно последните съдебният изпълнител е обвързан от заповедта да проведе принудително изпълнение, която се съдържа в издадения изпълнителен лист.

Процесуално незаконосъобразни изпълнителни действия; Процесуално незаконосъобразни изпълнителни действия;

Верен отговор! Съдебният изпълнител отговаря само за процесуално незаконосъобразни изпълнителни действия, тъй като няма право на преценка какви са материалните правоотношения между страните (вж. чл. 441 ГПК). Относно последните съдебният изпълнител е обвързан от заповедта да проведе принудително изпълнение, която се съдържа в издадения изпълнителен лист.

Както за материално незаконосъобразни действия, така и при процесуална незаконосъобразност на изпълнението. Както за материално незаконосъобразни действия, така и при процесуална незаконосъобразност на изпълнението.

Верният отговор е “б”. Съдебният изпълнител отговаря само за процесуално незаконосъобразни изпълнителни действия, тъй като няма право на преценка какви са материалните правоотношения между страните (вж. чл. 441 ГПК). Относно последните съдебният изпълнител е обвързан от заповедта да проведе принудително изпълнение, която се съдържа в издадения изпълнителен лист.

4. Тълкувателните решения на върховните съдилища са задължителни за:

Всички държавни органи; Всички държавни органи;

Верният отговор е “б”. Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове (чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Те обаче не са задължителни за висши държавни органи, които не издават административни актове като президента, Народното събрание или Конституционния съд.

Съдебните и административните органи; Съдебните и административните органи;

Верен отговор! Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове (чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Те обаче не са задължителни за висши държавни органи, които не издават административни актове като президента, Народното събрание или Конституционния съд.

Само за органите на съдебната власт. Само за органите на съдебната власт.

Верният отговор е “б”. Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове (чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Те обаче не са задължителни за висши държавни органи, които не издават административни актове като президента, Народното събрание или Конституционния съд.

5. Съдебни заседатели участват в производствата:

По всички съдебни дела и във всички съдебни инстанции; По всички съдебни дела и във всички съдебни инстанции;

Верният отговор е “в”. Понастоящем института на съдебните заседатели е уреден в Наказателния-процесуален кодекс, като участие на съдебни заседели се предвижда само когато съдът разглежда наказателно дело на първа инстанция. Въззивният и касационният съдебен състав се състои само от съдии (вж. чл. 28 НПК).

По наказателни дела в първа и въззивна инстанция; По наказателни дела в първа и въззивна инстанция;

Верният отговор е “в”.Понастоящем института на съдебните заседатели е уреден в Наказателния-процесуален кодекс, като участие на съдебни заседели се предвижда само когато съдът разглежда наказателно дело на първа инстанция. Въззивният и касационният съдебен състав се състои само от съдии (вж. чл. 28 НПК).

По първоинстанционни наказателни дела. По първоинстанционни наказателни дела.

Верен отговор! Понастоящем института на съдебните заседатели е уреден в Наказателния-процесуален кодекс, като участие на съдебни заседели се предвижда само когато съдът разглежда наказателно дело на първа инстанция. Въззивният и касационният съдебен състав се състои само от съдии (вж. чл. 28 НПК).

6. Административнонаказателните съдебни дела се разглеждат от:

Районните съдилища като първа инстанция и окръжните съдилища като втора инстанция; Районните съдилища като първа инстанция и окръжните съдилища като втора инстанция;

Верният отговор е “б”. Наказателното постановление и електронният фиш подлежат на обжалване пред районния съд (чл. 59, ал. 1 ЗАНН). Решението подлежи на касационно обжалване пред административния съд (чл. 63, ал. 1 ЗАНН).

Районните съдилища като първа инстанция и административните съдилища като касационна инстанция; Районните съдилища като първа инстанция и административните съдилища като касационна инстанция;

Верен отговор! Наказателното постановление и електронният фиш подлежат на обжалване пред районния съд (чл. 59, ал. 1 ЗАНН). Решението подлежи на касационно обжалване пред административния съд (чл. 63, ал. 1 ЗАНН).

Административните съдилища като първа инстанция и окръжните съдилища като втора инстанция. Административните съдилища като първа инстанция и окръжните съдилища като втора инстанция.

Верният отговор е “б”. Наказателното постановление и електронният фиш подлежат на обжалване пред районния съд (чл. 59, ал. 1 ЗАНН). Решението подлежи на касационно обжалване пред административния съд (чл. 63, ал. 1 ЗАНН).

7. Кой от следните органи не е част от съдебната система на Р България:

Върховният касационен съд; Върховният касационен съд;

Верният отговор е “б”. Конституционният съд заема свое самостоятелно място в системата на държавните органи като своеобразна „неутрална власт”. Той не е част от системата на съдебната власт.

Конституционният съд; Конституционният съд;

Верен отговор! Конституционният съд заема свое самостоятелно място в системата на държавните органи като своеобразна „неутрална власт”. Той не е част от системата на съдебната власт.

Висшият съдебен съвет. Висшият съдебен съвет.

Верният отговор е “б”. Конституционният съд заема свое самостоятелно място в системата на държавните органи като своеобразна „неутрална власт”. Той не е част от системата на съдебната власт.

8. Атестирането на съдиите се извършва от:

Инспектората към Висшия съдебен съвет; Инспектората към Висшия съдебен съвет;

Верният отговор е “в”. Атестирането на магистратите е от компетентността на колегиите на Висшия съдебен съвет (чл. 130а, ал. 5, т. 2 КРБ). Това правомощие се осъществява самостоятелно от съответната колегия (arg. чл. 30, ал. 5 ЗСВ). Това означава, че атестирането на съдиите се извършва от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

Пленума на Висшия съдебен съвет; Пленума на съдебен съвет;

Верният отговор е “в”. Атестирането на магистратите е от компетентността на колегиите на Висшия съдебен съвет (чл. 130а, ал. 5, т. 2 КРБ). Това правомощие се осъществява самостоятелно от съответната колегия (arg. чл. 30, ал. 5 ЗСВ). Това означава, че атестирането на съдиите се извършва от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

Верен отговор! Атестирането на магистратите е от компетентността на колегиите на Висшия съдебен съвет (чл. 130а, ал. 5, т. 2 КРБ). Това правомощие се осъществява самостоятелно от съответната колегия (arg. чл. 30, ал. 5 ЗСВ). Това означава, че атестирането на съдиите се извършва от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

9. Когато исковата молба е изпратена по пощата, искът се счита за предявен:

От деня на пощенското клеймо; От деня на пощенското клеймо;

Верен отговор! Когато исковата молба е изпратена по пощата, последиците на подаване на иска за ищеца настъпват от датата на изпращането, според отбелязването в пощенското клеймо (arg. чл. 62, ал. 2 ГПК).

От деня, в който е постъпила в регистратурата; От деня, в който е постъпила в регистратурата;

Верният отговор е “а”. Когато исковата молба е изпратена по пощата, последиците на подаване на иска за ищеца настъпват от датата на изпращането, според отбелязването в пощенското клеймо (arg. чл. 62, ал. 2 ГПК).

От деня на разпореждането за образуване на делото. От деня на разпореждането за образуване на делото.

Верният отговор е “а”. Когато исковата молба е изпратена по пощата, последиците на подаване на иска за ищеца настъпват от датата на изпращането, според отбелязването в пощенското клеймо (arg. чл. 62, ал. 2 ГПК).

10. Когато ответникът по едно гражданско дело не подаде отговор на исковата молба в срока, установен в закона:

Съдът провежда изцяло първоинстанционното производство; Съдът провежда изцяло първоинстанционното производство;

Верен отговор! Неподаването на отговор на исковата молба се свързва с редица неблагоприятни последици за ответника: той губи възможността да подаде писмен отговор, да вземе становище, да направи възражения, да оспори истинността на представен документ и др. Ответникът обаче продължава да има право на защита и съдът дължи разглеждането на спора. Само ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът постановява неприсъствено решение в разпоредително заседание; Съдът постановява неприсъствено решение в разпоредително заседание;

Верният отговор е “а”. Неподаването на отговор на исковата молба се свързва с редица неблагоприятни последици за ответника: той губи възможността да подаде писмен отговор, да вземе становище, да направи възражения, да оспори истинността на представен документ и др. Ответникът обаче продължава да има право на защита и съдът дължи разглеждането на спора. Само ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответникът няма право да обжалва постановеното решение. Ответникът няма право да обжалва постановеното решение.

Верният отговор е “а”. Неподаването на отговор на исковата молба се свързва с редица неблагоприятни последици за ответника: той губи възможността да подаде писмен отговор, да вземе становище, да направи възражения, да оспори истинността на представен документ и др. Ответникът обаче продължава да има право на защита и съдът дължи разглеждането на спора. Само ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

11. Гражданските дела се поставят в:

Сини папки; Сини папки;

Верният отговор е “б”. Книжата по образуваните дела се поставят в папки по образец при спазване на обозначеното цветово кодиране, както следва: червен цвят на папката – за наказателни дела; зелен – за граждански дела; бял – за административни дела; жълт – за фирмени; оранжев – за търговски дела; манила – за изпълнителни дела; сив – за вписвания, и син – за дела по несъстоятелност (чл. 82, ал. 1 ПАС).

Зелени папки; Зелени папки;

Верен отговор! Книжата по образуваните дела се поставят в папки по образец при спазване на обозначеното цветово кодиране, както следва: червен цвят на папката – за наказателни дела; зелен – за граждански дела; бял – за административни дела; жълт – за фирмени; оранжев – за търговски дела; манила – за изпълнителни дела; сив – за вписвания, и син – за дела по несъстоятелност (чл. 82, ал. 1 ПАС).

Червени папки. Червени папки.

Верният отговор е “б”. Книжата по образуваните дела се поставят в папки по образец при спазване на обозначеното цветово кодиране, както следва: червен цвят на папката – за наказателни дела; зелен – за граждански дела; бял – за административни дела; жълт – за фирмени; оранжев – за търговски дела; манила – за изпълнителни дела; сив – за вписвания, и син – за дела по несъстоятелност (чл. 82, ал. 1 ПАС).

12. Когато исковата молба подлежи на вписване:

Съдът я връща, ако не е вписана от ищеца преди подаването ù; Съдът я връща, ако не е вписана от ищеца преди подаването ù;

Верният отговор е “б”. Исковата молба, която подлежи на вписване, се подава в регистратурата на компетентния по спора съд, където получава входящ номер. След завеждане на молбата съдът разпорежда на ищеца да я представи за вписване в службата по вписванията.

Съдът я регистрира, като дава указания на ищеца да заяви вписването ù; Съдът я регистрира, като дава указания на ищеца да заяви вписването ù;

Верен отговор! Исковата молба, която подлежи на вписване, се подава в регистратурата на компетентния по спора съд, където получава входящ номер. След завеждане на молбата съдът разпорежда на ищеца да я представи за вписване в службата по вписванията.

Съдът образува дело и я изпраща служебно в службата по вписванията. Съдът образува дело и я изпраща служебно в службата по вписванията.

Верният отговор е “б”. Исковата молба, която подлежи на вписване, се подава в регистратурата на компетентния по спора съд, където получава входящ номер. След завеждане на молбата съдът разпорежда на ищеца да я представи за вписване в службата по вписванията.

13. Когато ищецът не е внесъл държавна такса по иска:

Съдът връща исковата молба; Съдът връща исковата молба;

Верният отговор е “в”. Когато ищецът не е приложил документ за внесените държавни такси и разноски, е налице нередовност на исковата молба (arg. чл. 129, ал. 2, изр. 1 ГПК). В този случай съдът указва на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности (чл. 129, ал. 2, изр. 1 ГПК). Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща (чл. 129, ал. 3 ГПК). Съдът връща исковата молба поради невнесена в срок държавна такса по делото само в случаите, когато в определения му срок ищецът не е внесъл държавна такса в определения от съда размер (Определение № 501–2013–IV г.о.).

Съдът спира делото до внасяне на дължимата държавна такса; Съдът спира делото до внасяне на дължимата държавна такса;

Верният отговор е “в”. Когато ищецът не е приложил документ за внесените държавни такси и разноски, е налице нередовност на исковата молба (arg. чл. 129, ал. 2, изр. 1 ГПК). В този случай съдът указва на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности (чл. 129, ал. 2, изр. 1 ГПК). Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща (чл. 129, ал. 3 ГПК). Съдът връща исковата молба поради невнесена в срок държавна такса по делото само в случаите, когато в определения му срок ищецът не е внесъл държавна такса в определения от съда размер (Определение № 501–2013–IV г.о.).

Съдът указва на ищеца да внесе дължимата държавна такса в едноседмичен срок; Съдът указва на ищеца да внесе дължимата държавна такса в едноседмичен срок;

Верен отговор! Когато ищецът не е приложил документ за внесените държавни такси и разноски, е налице нередовност на исковата молба (arg. чл. 129, ал. 2, изр. 1 ГПК). В този случай съдът указва на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности (чл. 129, ал. 2, изр. 1 ГПК). Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща (чл. 129, ал. 3 ГПК). Съдът връща исковата молба поради невнесена в срок държавна такса по делото само в случаите, когато в определения му срок ищецът не е внесъл държавна такса в определения от съда размер (Определение № 501–2013–IV г.о.).

14. Когато прекратява едно недопустимо производство, съдът се произнася с:

Решение Решение

Верният отговор е “б”. Съдът се произнася по допустимостта на производството с определение. Съдът не може да постанови решение, тъй като не решава материалноправния спор между страните. С разпореждане се решават процедурни въпроси от едноличен орган (напр. председателя на съдебния състав). Въпросът за прекратяване на делото не е процедурен, а касае валидното възникване на основното процесуално правоотношение между страните и съда.

Определение; Определение;

Верен отговор! Съдът се произнася по допустимостта на производството с определение. Съдът не може да постанови решение, тъй като не решава материалноправния спор между страните. С разпореждане се решават процедурни въпроси от едноличен орган (напр. председателя на съдебния състав). Въпросът за прекратяване на делото не е процедурен, а касае валидното възникване на основното процесуално правоотношение между страните и съда.

Разпореждане. Разпореждане.

Верният отговор е “б”. Съдът се произнася по допустимостта на производството с определение. Съдът не може да постанови решение, тъй като не решава материалноправния спор между страните. С разпореждане се решават процедурни въпроси от едноличен орган (напр. председателя на съдебния състав). Въпросът за прекратяване на делото не е процедурен, а касае валидното възникване на основното процесуално правоотношение между страните и съда.

15. Ищецът може да иска изпълнителен лист най-рано:

След приключване на първоинстанционното производство с осъдително решение; След приключване на първоинстанционното производство с осъдително решение;

Верният отговор е “б”. Съгласно чл. 404, т. 1 ГПК осъдителните решения на въззивните съдилища са изпълнителни основания, като не е необходимо решението да влезе в сила, за да започне принудително изпълнение. Това означава, че ищецът може да иска издаване на изпълнителен лист най-рано след постановяване на въззивно осъдително решение, освен ако първоинстанционното решение не е влязло в сила. Невлезлите в сила първоинстанционни решения не са изпълнителни основания.

След приключване на въззивното производство с осъдително решение; След приключване на въззивното производство с осъдително решение;

Верен отговор! Съгласно чл. 404, т. 1 ГПК осъдителните решения на въззивните съдилища са изпълнителни основания, като не е необходимо решението да влезе в сила, за да започне принудително изпълнение. Това означава, че ищецът може да иска издаване на изпълнителен лист най-рано след постановяване на въззивно осъдително решение, освен ако първоинстанционното решение не е влязло в сила. Невлезлите в сила първоинстанционни решения не са изпълнителни основания.

След постановяване на решението на касационната инстанция. След постановяване на решението на касационната инстанция.

Верният отговор е “б”. Съгласно чл. 404, т. 1 ГПК осъдителните решения на въззивните съдилища са изпълнителни основания, като не е необходимо решението да влезе в сила, за да започне принудително изпълнение. Това означава, че ищецът може да иска издаване на изпълнителен лист най-рано след постановяване на въззивно осъдително решение, освен ако първоинстанционното решение не е влязло в сила. Невлезлите в сила първоинстанционни решения не са изпълнителни основания.

16. Във въззивното производство по граждански дела:

Въззивният съд повтаря дейността на първоинстанционния съд; Въззивният съд повтаря дейността на първоинстанционния съд;

Верният отговор е “б”. Въззивното производство не е повторение на дейността на първоинстанционния съд, а нейно продължение. Въззивният съд не действа като втора първа инстанция. Той не действа и като контролно-отменителен съд, а решава материалноправния спор по същество, освен ако първоинстанционното решение не е нищожно или производството е недопустимо.

Въззивният съд продължава дейността на първоинстанционния съд; Въззивният съд продължава дейността на първоинстанционния съд;

Верен отговор! Въззивното производство не е повторение на дейността на първоинстанционния съд, а нейно продължение. Въззивният съд не действа като втора първа инстанция. Той не действа и като контролно-отменителен съд, а решава материалноправния спор по същество, освен ако първоинстанционното решение не е нищожно или производството е недопустимо.

Въззивният съд контролира дейността на първоинстанционния съд. Въззивният съд контролира дейността на първоинстанционния съд.

Верният отговор е “б”. Въззивното производство не е повторение на дейността на първоинстанционния съд, а нейно продължение. Въззивният съд не действа като втора първа инстанция. Той не действа и като контролно-отменителен съд, а решава материалноправния спор по същество, освен ако първоинстанционното решение не е нищожно или производството е недопустимо.

17. Предмет на делото в касационната инстанция по граждански дела са:

Материалноправните отношения между страните; Материалноправните отношения между страните;

Верният отговор е “в”. На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения (вж. чл. 280, ал. 1 ГПК). В това производство съдът преценява пороците на въззивното решение.

Пороците на първоинстанционното и въззивното решение; Пороците на първоинстанционното и въззивното решение;

Верният отговор е “в”. На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения (вж. чл. 280, ал. 1 ГПК). В това производство съдът преценява пороците на въззивното решение.

Пороците на въззивното решение; Пороците на въззивното решение;

Верен отговор! На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения (вж. чл. 280, ал. 1 ГПК). В това производство съдът преценява пороците на въззивното решение.

18. Запорът върху движими вещи е:

Материално обезпечение; Материално обезпечение;

Верният отговор е “б”. Запорът е обезпечителен способ, чиято цел е да осигури ефективността на принудителното изпълнение. Запорът върху движими вещи може да се наложи в рамките на едно съдебно производство, поради което има характера на процесуален обезпечителен способ.

Процесуален обезпечителен способ; Процесуален обезпечителен способ;

Верен отговор! Запорът е обезпечителен способ, чиято цел е да осигури ефективността на принудителното изпълнение. Запорът върху движими вещи може да се наложи в рамките на едно съдебно производство, поради което има характера на процесуален обезпечителен способ.

Процесуален изпълнителен способ. Процесуален изпълнителен способ.

Верният отговор е “б”. Запорът е обезпечителен способ, чиято цел е да осигури ефективността на принудителното изпълнение. Запорът върху движими вещи може да се наложи в рамките на едно съдебно производство, поради което има характера на процесуален обезпечителен способ.

19. Обвиняемият може да откаже да даде обяснения:

Във всички случаи, без да е нужно да обосновава отказа си; Във всички случаи, без да е нужно да обосновава отказа си;

Верен отговор! Обвиняемият има право да откаже да дава обяснения (чл. 115, ал. 4 НПК). Нещо повече – не може да се правят изводи във вреда на обвиняемия, поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения (чл. 103, ал. 3 НПК).

В случаите, когато показанията му ще утежнят неговата отговорност; В случаите, когато показанията му ще утежнят неговата отговорност;

Верният отговор е “а”. Обвиняемият има право да откаже да дава обяснения (чл. 115, ал. 4 НПК). Нещо повече – не може да се правят изводи във вреда на обвиняемия, поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения (чл. 103, ал. 3 НПК).

В случаите, когато показанията му биха причинили непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване на него или на роднините му по права и съребрена линия. В случаите, когато показанията му биха причинили непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване на него или на роднините му по права и съребрена линия.

Верният отговор е “а”. Обвиняемият има право да откаже да дава обяснения (чл. 115, ал. 4 НПК). Нещо повече – не може да се правят изводи във вреда на обвиняемия, поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения (чл. 103, ал. 3 НПК).

20. Самопризнанието на обвиняемия респ. подсъдимия:

Води до осъдителна присъда; Води до осъдителна присъда;

Верният отговор е “б”. Самопризнанието на обвиняемия не обвързва съда да постанови осъдителна присъда. То не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото (чл. 116, ал. 2 НПК).Самопризнанието следва да се преценява с оглед на всички доказателства по делото. Обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия (чл. 116, ал. 1 НПК).

Води до осъдителна присъда при условие, че е подкрепено от останалите доказателства по делото; Води до осъдителна присъда при условие, че е подкрепено от останалите доказателства по делото;

Верен отговор! Самопризнанието на обвиняемия не обвързва съда да постанови осъдителна присъда. То не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото (чл. 116, ал. 2 НПК).Самопризнанието следва да се преценява с оглед на всички доказателства по делото. Обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия (чл. 116, ал. 1 НПК).

Води до прилагане на съкратено съдебно следствие в първата инстанция. Води до прилагане на съкратено съдебно следствие в първата инстанция.

Верният отговор е “б”. Самопризнанието на обвиняемия не обвързва съда да постанови осъдителна присъда. То не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото (чл. 116, ал. 2 НПК).Самопризнанието следва да се преценява с оглед на всички доказателства по делото. Обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия (чл. 116, ал. 1 НПК).

21. Постановлението на прокурора, с което отказва да образува досъдебно производство:

Подлежи на обжалване пред съответния първоинстанционен съд; Подлежи на обжалване пред съответния първоинстанционен съд;

Верният отговор е “б”. Постановлението подлежи на обжалване пред по-горестоящата прокуратура (чл. 213, ал. 1, изр. 2 НПК).

Подлежи на обжалване пред по-горестоящата прокуратура; Подлежи на обжалване пред по-горестоящата прокуратура;

Верен отговор! Постановлението подлежи на обжалване пред по-горестоящата прокуратура (чл. 213, ал. 1, изр. 2 НПК).

Не подлежи на обжалване. Не подлежи на обжалване.

Верният отговор е “б”. Постановлението подлежи на обжалване пред по-горестоящата прокуратура (чл. 213, ал. 1, изр. 2 НПК).

22. Защитникът в наказателното производство може да се откаже от поетата защита:

Във всички случаи, ако това няма да утежни положението на обвиняемия; Във всички случаи, ако това няма да утежни положението на обвиняемия;

Верният отговор е “в”. Веднъж след като е приел защитата на обвиняемия, защитникът не може да се откаже от приетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини (чл. 95, изр. 1 НПК, чл. 35, ал. 2 ЗАдв). Само при настъпване на такава невъзможност той може да се откаже от защитата, като е длъжен да уведоми своевременно обвиняемия и съответния орган (чл. 95, изр. 2НПК).

Само по уважителни причини, като уведоми за това своевременно обвиняемия и съответния орган; Само по уважителни причини, като уведоми за това своевременно обвиняемия и съответния орган;

Верният отговор е “в”. Веднъж след като е приел защитата на обвиняемия, защитникът не може да се откаже от приетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини (чл. 95, изр. 1 НПК, чл. 35, ал. 2 ЗАдв). Само при настъпване на такава невъзможност той може да се откаже от защитата, като е длъжен да уведоми своевременно обвиняемия и съответния орган (чл. 95, изр. 2НПК).

Само ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини. Само ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини.

Верен отговор! Веднъж след като е приел защитата на обвиняемия, защитникът не може да се откаже от приетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини (чл. 95, изр. 1 НПК, чл. 35, ал. 2 ЗАдв). Само при настъпване на такава невъзможност той може да се откаже от защитата, като е длъжен да уведоми своевременно обвиняемия и съответния орган (чл. 95, изр. 2НПК).

23. При осъществяване на дейността по разследването, разследващият орган е:

Независим; Независим;

Верният отговор е “б”. Разследващият орган е процесуално подчинен на прокурора. Този извод се основава на законоустановените отношения между двата органа на наказателния процес. Прокурорът ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор (чл. 46, ал. 2, т. 1 НПК). Писмените указания на прокурора до разследващия орган са задължителни и не подлежат на възражение (чл. 197 НПК).

Процесуално подчинен на прокурора; Процесуално подчинен на прокурора;

Верен отговор! Разследващият орган е процесуално подчинен на прокурора. Този извод се основава на законоустановените отношения между двата органа на наказателния процес. Прокурорът ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор (чл. 46, ал. 2, т. 1 НПК). Писмените указания на прокурора до разследващия орган са задължителни и не подлежат на възражение (чл. 197 НПК).

Процесуално подчинен на съда. Процесуално подчинен на съда.

Верният отговор е “б”. Разследващият орган е процесуално подчинен на прокурора. Този извод се основава на законоустановените отношения между двата органа на наказателния процес. Прокурорът ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор (чл. 46, ал. 2, т. 1 НПК). Писмените указания на прокурора до разследващия орган са задължителни и не подлежат на възражение (чл. 197 НПК).

24. Защитникът в наказателния процес е:

Самостоятелна страна; Самостоятелна страна;

Верен отговор! Наказателно-процесуалният кодекс урежда защитника като самостоятелна страна в наказателния процес (чл. 253, т. 2 НПК).

Подпомагаща страна; Подпомагаща страна;

Верният отговор е “а”. Наказателно-процесуалният кодекс урежда защитника като самостоятелна страна в наказателния процес (чл. 253, т. 2 НПК).

Процесуален представител, който няма качеството на страна. Процесуален представител, който няма качеството на страна.

Верният отговор е “а”. Наказателно-процесуалният кодекс урежда защитника като самостоятелна страна в наказателния процес (чл. 253, т. 2 НПК).

25. Разпитът на свидетели в съдебното заседание се извършва в рамките на:

Действията по даване ход на делото; Действията по даване ход на делото;

Верният отговор е “б”. Разпитът на свидетелите е един от етапите на съдебното следствие. По време на съдебното следствие съдът приобщава всички доказателства и доказателствени средства в доказателствената съвкупност по делото.

Съдебното следствие; Съдебното следствие;

Верен отговор! Разпитът на свидетелите е един от етапите на съдебното следствие. По време на съдебното следствие съдът приобщава всички доказателства и доказателствени средства в доказателствената съвкупност по делото.

Съдебните прения. Съдебните прения.

Верният отговор е “б”. Разпитът на свидетелите е един от етапите на съдебното следствие. По време на съдебното следствие съдът приобщава всички доказателства и доказателствени средства в доказателствената съвкупност по делото.

26. На тайното съвещание за постановяване на присъдата присъстват:

Само съдиите от състава на съда; Само съдиите от състава на съда;

Верният отговор е “б”. На тайното съвещание присъстват членовете на състава на съда (съдии и съдебни заседатели), но не и резервните съдии и съдебни заседатели. Резервният съдия или съдебен заседател присъства при разглеждането на делото от началото на съдебното заседание с права на член от състава, освен правото да взема участие в съвещанията и в решаването на въпросите по делото (чл. 260, ал. 2 НПК).

Съдиите и съдебните заседатели от състава на съда; Съдиите и съдебните заседатели от състава на съда;

Верен отговор! На тайното съвещание присъстват членовете на състава на съда (съдии и съдебни заседатели), но не и резервните съдии и съдебни заседатели. Резервният съдия или съдебен заседател присъства при разглеждането на делото от началото на съдебното заседание с права на член от състава, освен правото да взема участие в съвещанията и в решаването на въпросите по делото (чл. 260, ал. 2 НПК).

Съдиите, съдебните заседатели, включително и резервните съдии и резервните съдебни заседатели. Съдиите, съдебните заседатели, включително и резервните съдии и резервните съдебни заседатели.

Верният отговор е “б”. На тайното съвещание присъстват членовете на състава на съда (съдии и съдебни заседатели), но не и резервните съдии и съдебни заседатели. Резервният съдия или съдебен заседател присъства при разглеждането на делото от началото на съдебното заседание с права на член от състава, освен правото да взема участие в съвещанията и в решаването на въпросите по делото (чл. 260, ал. 2 НПК).

27. Споразумение за решаване на наказателното дело се постига:

Между прокурора и защитника; Между прокурора и защитника;

Верен отговор! След приключване на разследването по предложение на прокурора или на защитника може да бъде изготвено споразумение между тях за решаване на делото (чл. 381, ал. 1, изр. 1 НПК). Когато обвиняемият не е упълномощил защитник, по искане на прокурора съдия от съответния първоинстанционен съд му назначава защитник, с когото прокурорът обсъжда споразумението (чл. 381, ал. 1, изр. 2 НПК). Споразумението се подписва от прокурора и защитника (чл. 381, ал. 6, изр. 1 НПК). Обвиняемият подписва споразумението, ако е съгласен с него, след като декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред (чл. 381, ал. 6, изр. 2 НПК).

Между прокурора и обвиняемия със съгласие на защитника; Между прокурора и обвиняемия със съгласие на защитника;

Верният отговор е “а”. След приключване на разследването по предложение на прокурора или на защитника може да бъде изготвено споразумение между тях за решаване на делото (чл. 381, ал. 1, изр. 1 НПК). Когато обвиняемият не е упълномощил защитник, по искане на прокурора съдия от съответния първоинстанционен съд му назначава защитник, с когото прокурорът обсъжда споразумението (чл. 381, ал. 1, изр. 2 НПК). Споразумението се подписва от прокурора и защитника (чл. 381, ал. 6, изр. 1 НПК). Обвиняемият подписва споразумението, ако е съгласен с него, след като декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред (чл. 381, ал. 6, изр. 2 НПК).

Между прокурора, защитника, обвиняемия и съда. Между прокурора, защитника, обвиняемия и съда.

Верният отговор е “а”. След приключване на разследването по предложение на прокурора или на защитника може да бъде изготвено споразумение между тях за решаване на делото (чл. 381, ал. 1, изр. 1 НПК). Когато обвиняемият не е упълномощил защитник, по искане на прокурора съдия от съответния първоинстанционен съд му назначава защитник, с когото прокурорът обсъжда споразумението (чл. 381, ал. 1, изр. 2 НПК). Споразумението се подписва от прокурора и защитника (чл. 381, ал. 6, изр. 1 НПК). Обвиняемият подписва споразумението, ако е съгласен с него, след като декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред (чл. 381, ал. 6, изр. 2 НПК).

28. Влязлата в сила присъда на наказателния съд не е задължителна за гражданския съд в частта относно:

Вината на дееца; Вината на дееца;

Верният отговор е “в”. Влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието (чл. 413, ал. 2 НПК). Гражданският съд е обвързан и по отношение на общата преценка за противоправност (чл. 300 ГПК). Гражданският съд не е обвързан от преценката за размера на вредите, освен ако не са част състава на престъплението.

Противоправността на деянието; Противоправността на деянието;

Верният отговор е “в”. Влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието (чл. 413, ал. 2 НПК). Гражданският съд е обвързан и по отношение на общата преценка за противоправност (чл. 300 ГПК). Гражданският съд не е обвързан от преценката за размера на вредите, освен ако не са част състава на престъплението.

Размера на вредите, освен ако не са част от състава на престъплението. Размера на вредите, освен ако не са част от състава на престъплението.

Верен отговор! Влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието (чл. 413, ал. 2 НПК). Гражданският съд е обвързан и по отношение на общата преценка за противоправност (чл. 300 ГПК). Гражданският съд не е обвързан от преценката за размера на вредите, освен ако не са част състава на престъплението.

29. Етичен въпрос: Магистратът:

Няма право да дава консултации по правни въпроси; Няма право да дава консултации по правни въпроси;

Верен отговор! Съдия, прокурор и следовател няма право да дава правни консултации (чл. 213 ЗСВ и 2.6. от Кодекса за етично поведение на българските магистрати).

Няма право да дава консултации единствено по висящо дело в същия или друг съд; Няма право да дава консултации единствено по висящо дело в същия или друг съд;

Верният отговор е “а”. Съдия, прокурор и следовател няма право да дава правни консултации (чл. 213 ЗСВ и 2.6. от Кодекса за етично поведение на българските магистрати).

Няма право да дава консултации единствено по дела, по които е страна. Няма право да дава консултации единствено по дела, по които е страна.

Верният отговор е “а”. Съдия, прокурор и следовател няма право да дава правни консултации (чл. 213 ЗСВ и 2.6. от Кодекса за етично поведение на българските магистрати).

30. Етичен въпрос: Нарушението на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, е основание:

За търсене на дисциплинарна отговорност на съответния магистрат; За търсене на дисциплинарна отговорност на съответния магистрат;

Верен отговор! Нарушението на Кодекса за етично поведение на българските магистрати е дисциплинарно нарушение, когато накърнява престижа на съдебната власт (чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ). Въз основа на това правонарушение от магистрата може да се търси дисциплинарна отговорност.

За отвод на съответния магистрат по делото; За отвод на съответния магистрат по делото;

Верният отговор е “а”. Нарушението на Кодекса за етично поведение на българските магистрати е дисциплинарно нарушение, когато накърнява престижа на съдебната власт (чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ). Въз основа на това правонарушение от магистрата може да се търси дисциплинарна отговорност.

За обжалване на постановеното решение или присъда. За обжалване на постановеното решение или присъда.

Верният отговор е “а”. Нарушението на Кодекса за етично поведение на българските магистрати е дисциплинарно нарушение, когато накърнява престижа на съдебната власт (чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ). Въз основа на това правонарушение от магистрата може да се търси дисциплинарна отговорност.

Поздравления! Вие решихте целия тест!

Продължавайте подготовката си в същия дух! Надяваме се да сме Ви били полезни. Ако желаете да получавате още полезни материали от нас, запишете се напълно безплатно за нашия email абонамент↗

Ако имате въпроси за изпита по юридическа правоспособност, пишете ни!

Ще се радваме да Ви бъдем полезни:

Messenger
Instagram