Използваме бисквитки, за да подобрим Вашето преживяване в сайта. Разглеждайки съдържанието на сайта, вие се съгласявате и с използването на бисквитки.  Научете повече

Примерен тест за юридическа правоспособност

28 април 2020 г. Примерен тест LawStore © 2020

За да улесним подготовката Ви за изпита по юридическа правоспособност, изготвихме примерен тест от 30 въпроса, с който да проверите знанията си. Тестът е разработен от нашите автори съгласно общите указания относно материала за изпита, дадени с новата Наредба за придобиване на юридическа правоспособност.

Тестът е интерактивен. Натиснете върху отговора, който считате за правилен и моментално ще получите проверка.

Условия

  • Всеки въпрос има само 1 верен отговор.
  • За успешното полагане на теста е необходимо да отговорите правилно на най-малко 70% от въпросите. Това означава да дадете правилен отговор на поне 21 въпроса или да допуснете най-много 9 грешки.
  • За решаване на теста имате 2 астрономически часа.

Въпроси

1. Кой от следните принципи не е установен в Конституцията:

Принципът за публичност на съдебните заседания; Принципът за публичност на съдебните заседания;

Верният отговор е “б”. Принципът за триинстанционност е прогласен само в Закона за съдебната власт и то само по отношение на гражданските и наказателните производства. Принципът за публичност е прогласен в чл. 121, ал. 3 КРБ. Принципът за мотивираност на съдебните актове е прогласен в чл. 121, ал. 4 КРБ.

Принципът за триинстанционно разглеждане на съдебните дела; Принципът за триинстанционно разглеждане на съдебните дела;

Верен отговор! Принципът за триинстанционност е прогласен само в Закона за съдебната власт и то само по отношение на гражданските и наказателните производства. Принципът за публичност е прогласен в чл. 121, ал. 3 КРБ. Принципът за мотивираност на съдебните актове е прогласен в чл. 121, ал. 4 КРБ.

Принципът за мотивираност на съдебните актове. Принципът за мотивираност на съдебните актове.

Верният отговор е “б”. Принципът за триинстанционност е прогласен само в Закона за съдебната власт и то само по отношение на гражданските и наказателните производства. Принципът за публичност е прогласен в чл. 121, ал. 3 КРБ. Принципът за мотивираност на съдебните актове е прогласен в чл. 121, ал. 4 КРБ.

2. Висшият съдебен съвет осъществява:

Административно ръководство и кадрова политика в съдебната власт; Административно ръководство и кадрова политика в съдебната власт;

Верен отговор! Висшият съдебен съвет е върховен административен, представителен и кадрови орган на съдебната власт. Той не осъществява съдебен надзор, нито общ надзор за законност.

Върховен съдебен надзор по гражданските, наказателните и административните дела; Върховен съдебен надзор по гражданските, наказателните и административните дела;

Верният отговор е “а”. Висшият съдебен съвет е върховен административен, представителен и кадрови орган на съдебната власт. Той не осъществява съдебен надзор, нито общ надзор за законност.

Надзор за спазване на законността в държавата. Надзор за спазване на законността в държавата.

Верният отговор е “а”. Висшият съдебен съвет е върховен административен, представителен и кадрови орган на съдебната власт. Той не осъществява съдебен надзор, нито общ надзор за законност.

3. Заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет се председателстват от:

Председателя на Върховния касационен съд; Председателя на Върховния касационен съд;

Верният отговор е “в”. Заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието (чл. 130б, ал. 1, изр. 1 КРБ).

Главния прокурор; Главния прокурор;

Верният отговор е “в”. Заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието (чл. 130б, ал. 1, изр. 1 КРБ).

Министъра на правосъдието. Министъра на правосъдието.

Верен отговор! Заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието (чл. 130б, ал. 1, изр. 1 КРБ).

4. Със закон не могат да се създават:

Специализирани съдилища; Специализирани съдилища;

Верният отговор е “б”. Конституцията не допуска създаването на извънредни съдилища (чл. 119, ал. 3 КРБ).

Извънредни съдилища; Извънредни съдилища;

Верен отговор! Конституцията не допуска създаването на извънредни съдилища (чл. 119, ал. 3 КРБ).

Административни юрисдикции. Административни юрисдикции.

Верният отговор е “б”. Конституцията не допуска създаването на извънредни съдилища (чл. 119, ал. 3 КРБ).

5. Арбитражните съдилища са:

Част от системата на съдебната власт; Част от системата на съдебната власт;

Верният отговор е “в”. Арбитражните съдилища са частноправни субекти, на които страните по един граждански спор предоставят правораздавателна компетентност.

Особени юрисдикции; Особени юрисдикции;

Верният отговор е “в”. Арбитражните съдилища са частноправни субекти, на които страните по един граждански спор предоставят правораздавателна компетентност.

Частноправни субекти. Частноправни субекти.

Верен отговор! Арбитражните съдилища са частноправни субекти, на които страните по един граждански спор предоставят правораздавателна компетентност.

6. Основен първоинстанционен съд в Република България е:

Районният съд; Районният съд;

Верен отговор! Районният съд е основен първоинстанционен съд (чл. 76, изр. 1 ЗСВ). На него са подсъдни всички дела освен тези, които със закон са определени като подсъдни на друг съд (чл. 76, изр. 2 ЗСВ).

Градският съд; Градският съд;

Верният отговор е “a”. Районният съд е основен първоинстанционен съд (чл. 76, изр. 1 ЗСВ). На него са подсъдни всички дела освен тези, които със закон са определени като подсъдни на друг съд (чл. 76, изр. 2 ЗСВ).

Окръжният съд. Окръжният съд.

Верният отговор е “a”. Районният съд е основен първоинстанционен съд (чл. 76, изр. 1 ЗСВ). На него са подсъдни всички дела освен тези, които със закон са определени като подсъдни на друг съд (чл. 76, изр. 2 ЗСВ).

7. Производството по административни дела е:

Едноинстанционно; Едноинстанционно;

Верният отговор е “б”. Съдебното производство по административни дела е двуинстанционно – първоинстанционно и касационно (чл. 10 ЗСВ).

Двуинстанционно – първоинстанционно и касационно; Двуинстанционно – първоинстанционно и касационно;

Верен отговор! Съдебното производство по административни дела е двуинстанционно – първоинстанционно и касационно (чл. 10 ЗСВ).

Триинстанционно – първоинстанционно, въззивно и касационно; Триинстанционно – първоинстанционно, въззивно и касационно;

Верният отговор е “б”. Съдебното производство по административни дела е двуинстанционно – първоинстанционно и касационно (чл. 10 ЗСВ).

8. Националната следствена служба е част от:

Системата на съдилищата; Системата на съдилищата;

Верният отговор е “б”. Националната следствена служба е част от Прокуратурата на Р България (чл. 136, ал. 1 ЗСВ).

Системата на прокуратурата; Системата на прокуратурата;

Верен отговор! Националната следствена служба е част от Прокуратурата на Р България (чл. 136, ал. 1 ЗСВ).

Системата на МВР. Системата на МВР.

Верният отговор е “б”. Националната следствена служба е част от Прокуратурата на Р България (чл. 136, ал. 1 ЗСВ).

9. Главният прокурор се назначава за срок от:

3 години; 3 години;

Верният отговор е “в”. Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет за срок от 7 години без право на повторно избиране (чл. 129, ал. 2, изр. 1 КРБ).

5 години; 5 години;

Верният отговор е “в”. Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет за срок от 7 години без право на повторно избиране (чл. 129, ал. 2, изр. 1 КРБ).

7 години. 7 години.

Верен отговор! Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет за срок от 7 години без право на повторно избиране (чл. 129, ал. 2, изр. 1 КРБ).

10. Разследващите полицаи са част от системата на:

Прокуратурата; Прокуратурата;

Верният отговор е “в”.Разследващите полицаи са полицейски служители в системата на Министерство на вътрешните работи (МВР), които извършват дейност по разследване на престъпления.

Следствието; Следствието;

Верният отговор е “в”. Разследващите полицаи са полицейски служители в системата на Министерство на вътрешните работи (МВР), които извършват дейност по разследване на престъпления.

Министерство на вътрешните работи. Министерство на вътрешните работи.

Верен отговор! Разследващите полицаи са полицейски служители в системата на Министерство на вътрешните работи (МВР), които извършват дейност по разследване на престъпления.

11. Нотариусът е:

Орган в системата на съдебната власт; Орган в системата на съдебната власт;

Верният отговор е “в”. Нотариусът е длъжностно лице, на което държавата възлага извършване на нотариални удостоверявания и други действия, предвидени в закона. Нотариусът обаче не е нито орган, нито служител на съдебната власт, а лице, което упражнява свободна професия.

Служител от съдебната администрация; Служител от съдебната администрация;

Верният отговор е “в”. Нотариусът е длъжностно лице, на което държавата възлага извършване на нотариални удостоверявания и други действия, предвидени в закона. Нотариусът обаче не е нито орган, нито служител на съдебната власт, а лице, което упражнява свободна професия.

Лице, упражняващо свободна професия. Лице, упражняващо свободна професия.

Верен отговор! Нотариусът е длъжностно лице, на което държавата възлага извършване на нотариални удостоверявания и други действия, предвидени в закона. Нотариусът обаче не е нито орган, нито служител на съдебната власт, а лице, което упражнява свободна професия.

12. Съдебните дела се съхраняват в:

Деловодството на съда; Деловодството на съда;

Верен отговор! Делата се съхраняват в деловодството (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ПАС).

Адвокатска стая; Адвокатска стая;

Верният отговор е “а”. Делата се съхраняват в деловодството (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ПАС).

Съдебния архив. Съдебния архив.

Верният отговор е “а”. Делата се съхраняват в деловодството (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ПАС).

13. Исковата молба се завежда:

В съдебната регистратура; В съдебната регистратура;

Верен отговор! Исковата молба се завежда във входящия дневник на служба “Регистратура”, където получава входящ номер.

В съдебното деловодство; В съдебното деловодство;

Верният отговор е “а”. Исковата молба се завежда във входящия дневник на служба “Регистратура”, където получава входящ номер.

При административния ръководител на съда. При административния ръководител на съда.

Верният отговор е “а”. Исковата молба се завежда във входящия дневник на служба “Регистратура”, където получава входящ номер.

14. Справки по делата се правят:

В съдебната регистратура; В съдебната регистратура;

Верният отговор е “б”. Справките по делата се предоставят от съдебните служители в служба "Съдебно деловодство" (чл. 38, т. 8 ПАС).

В съдебното деловодство; В съдебното деловодство;

Верен отговор! Справките по делата се предоставят от съдебните служители в служба "Съдебно деловодство" (чл. 38, т. 8 ПАС).

В адвокатска стая. В адвокатска стая.

Верният отговор е “б”. Справките по делата се предоставят от съдебните служители в служба "Съдебно деловодство" (чл. 38, т. 8 ПАС).

15. Съдът дава правна квалификация на иска:

При образуване на делото; При образуване на делото;

Верният отговор е “в”. Правната квалификация се съдържа в доклада по делото (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК).

В разпоредителното заседание; В разпоредителното заседание;

Верният отговор е “в”. Правната квалификация се съдържа в доклада по делото (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК).

В доклада по делото. В доклада по делото.

Верен отговор! Правната квалификация се съдържа в доклада по делото (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК).

16. Протоколът от съдебно заседание се подписва от:

Съдебния състав, съдебния секретар и страните; Съдебния състав, съдебния секретар и страните;

Верният отговор е “б”. Протоколът от съдебно заседание се подписва от председателя и от секретаря (чл. 150, ал. 4 ГПК).

Председателя на съдебния състав и секретаря; Председателя на съдебния състав и секретаря;

Верен отговор! Протоколът от съдебно заседание се подписва от председателя и от секретаря (чл. 150, ал. 4 ГПК).

Само от членовете на съдебния състав. Само от членовете на съдебния състав.

Верният отговор е “б”. Протоколът от съдебно заседание се подписва от председателя и от секретаря (чл. 150, ал. 4 ГПК).

17. На доказване в исковия процес подлежат:

Всички факти, права и задължения, които страните претендират; Всички факти, права и задължения, които страните претендират;

Верният отговор в “в”. На доказване подлежат само спорните факти по делото. Не подлежат на доказване самите субективни права и задължения, нито правните норми.

Фактите, които страните твърдят по делото; Фактите, които страните твърдят по делото;

Верният отговор в “в”. На доказване подлежат само спорните факти по делото. Не подлежат на доказване самите субективни права и задължения, нито правните норми.

Спорните факти по делото. Спорните факти по делото.

Верен отговор! На доказване подлежат само спорните факти по делото. Не подлежат на доказване самите субективни права и задължения, нито правните норми.

18. Доказателствата представляват:

Неограничен кръг факти от действителността; Неограничен кръг факти от действителността;

Верен отговор! Доказателствата са факти от действителността, които служат за установяване на правата и задълженията. Техният кръг е неограничен.

Изрично установени способи за проверка на твърденията на страните; Изрично установени способи за проверка на твърденията на страните;

Верният отговор е “а”. Доказателствата са факти от действителността, които служат за установяване на правата и задълженията. Техният кръг е неограничен.

Изрично и изчерпателно установени средства за доказване на правата и задълженията. Изрично и изчерпателно установени средства за доказване на правата и задълженията.

Верният отговор е “а”. Доказателствата са факти от действителността, които служат за установяване на правата и задълженията. Техният кръг е неограничен.

19. Съдът се произнася по допускане на доказателствата с:

Разпореждане; Разпореждане;

Верният отговор е “б”. По допускане на доказателствата съдът се произнася с определение (чл. 157, изр. 1 ГПК).

Определение; Определение;

Верен отговор! По допускане на доказателствата съдът се произнася с определение (чл. 157, изр. 1 ГПК).

Решението по делото. Решението по делото.

Верният отговор е “б”. По допускане на доказателствата съдът се произнася с определение (чл. 157, изр. 1 ГПК).

20. Съдът одобрява съдебната спогодба с:

Разпореждане; Разпореждане;

Верният отговор е “б”. Съдът одобрява постигнатата спогодба с определение и прекратява делото.

Определение; Определение;

Верен отговор! Съдът одобрява постигнатата спогодба с определение и прекратява делото.

Решение. Решение.

Верният отговор е “б”. Съдът одобрява постигнатата спогодба с определение и прекратява делото.

21. Съдебната спогодба:

Подлежи на обжалване в цялост пред по-горен съд; Подлежи на обжалване в цялост пред по-горен съд;

Верният отговор е “в”. Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд (чл. 234, ал. 3 ГПК).

Подлежи на обжалване само в частта за разноските по делото; Подлежи на обжалване само в частта за разноските по делото;

Верният отговор е “в”. Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд (чл. 234, ал. 3 ГПК).

Не подлежи на обжалване пред по-горен съд. Не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

Верен отговор! Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд (чл. 234, ал. 3 ГПК).

22. Съдебните решения се приемат:

От председателя на съдебния състав след тайно съвещание; От председателя на съдебния състав след тайно съвещание;

Верният отговор е “б”. Решенията на съда се приемат с мнозинство от гласовете на съдиите (чл. 21, ал. 5 ГПК). Съдията, който не е съгласен с мнението на мнозинството подписва решението, като мотивира отделно своето особено мнение (чл. 21, ал. 6 ГПК).

С обикновено мнозинство от членовете на съдебния състав; С обикновено мнозинство от членовете на съдебния състав;

Верен отговор! Решенията на съда се приемат с мнозинство от гласовете на съдиите (чл. 21, ал. 5 ГПК). Съдията, който не е съгласен с мнението на мнозинството подписва решението, като мотивира отделно своето особено мнение (чл. 21, ал. 6 ГПК).

Единодушно от членовете на съдебния състав. Единодушно от членовете на съдебния състав.

Верният отговор е “б”. Решенията на съда се приемат с мнозинство от гласовете на съдиите (чл. 21, ал. 5 ГПК). Съдията, който не е съгласен с мнението на мнозинството подписва решението, като мотивира отделно своето особено мнение (чл. 21, ал. 6 ГПК).

23. Не подлежи на въззивно обжалване:

Решението при признание на иска; Решението при признание на иска;

Верният отговор е “б”. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване (чл. 239, ал. 4 ГПК).

Неприсъствено решение; Неприсъствено решение;

Верен отговор! Неприсъственото решение не подлежи на обжалване (чл. 239, ал. 4 ГПК).

Решение с цена на иска до 5 000 лв. Решение с цена на иска до 5 000 лв.

Верният отговор е “б”. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване (чл. 239, ал. 4 ГПК).

24. Досъдебно производство се провежда:

По наказателни дела от общ характер; По наказателни дела от общ характер;

Верен отговор! Досъдебно производство се провежда по дела от общ характер (чл. 191 НПК).

По наказателни дела от общ и от частен характер; По наказателни дела от общ и от частен характер;

Верният отговор е “а”. Досъдебно производство се провежда по дела от общ характер (чл. 191 НПК).

По наказателни дела от общ характер, а по дела от частен характер – само когато частният тъжител поиска това. По наказателни дела от общ характер, а по дела от частен характер – само когато частният тъжител поиска това.

Верният отговор е “а”. Досъдебно производство се провежда по дела от общ характер (чл. 191 НПК).

25. Досъдебно производство се образува, когато са налице:

Законен повод и достатъчно доказателства за извършено престъпление; Законен повод и достатъчно доказателства за извършено престъпление;

Верният отговор е “в”. Досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление (чл. 207, ал. 1 НПК).

Законен повод и може да се направи обосновано предположение за извършено престъпление; Законен повод и може да се направи обосновано предположение за извършено престъпление;

Верният отговор е “в”. Досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление (чл. 207, ал. 1 НПК).

Законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. Законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление.

Верен отговор! Досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление (чл. 207, ал. 1 НПК).

26. Мярката “задържане под стража” се взема:

От прокурора или от разследващия орган в неотложни случаи; От прокурора или от разследващия орган в неотложни случаи;

Верният отговор е “в”. Мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство се взема от съответния първоинстанционен съд по искане на прокурора (чл. 64, ал. 1 НПК).

От прокурора по искане на разследващия орган; От прокурора по искане на разследващия орган;

Верният отговор е “в”. Мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство се взема от съответния първоинстанционен съд по искане на прокурора (чл. 64, ал. 1 НПК).

От съда по искане на прокурора; От съда по искане на прокурора;

Верен отговор! Мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство се взема от съответния първоинстанционен съд по искане на прокурора (чл. 64, ал. 1 НПК).

27. Протокол в досъдебното производство се съставя:

За всяко действие по разследване; За всяко действие по разследване;

Верен отговор! Протоколът е процесуалната форма извършване на действия по разследването. За всяко действие по разследване се съставя протокол на мястото, където то е извършено (чл. 128 НПК).

За действия по разследването, извършени с участието на обвиняемия; За действия по разследването, извършени с участието на обвиняемия;

Верният отговор е “а”. Протоколът е процесуалната форма извършване на действия по разследването. За всяко действие по разследване се съставя протокол на мястото, където то е извършено (чл. 128 НПК).

За действия по разследването, извършени без участието на обвиняемия. За действия по разследването, извършени без участието на обвиняемия.

Верният отговор е “а”. Протоколът е процесуалната форма извършване на действия по разследването. За всяко действие по разследване се съставя протокол на мястото, където то е извършено (чл. 128 НПК).

28. Когато в съдебното заседание не се яви защитникът:

Заседанието се отлага във всички случаи; Заседанието се отлага във всички случаи;

Верният отговор е “в”. Съдебното заседание се отлага, когато не се яви защитникът, ако не е възможно да бъде заменен с друг, без да се накърни правото на защита на подсъдимия (чл. 271, ал. 2, т. 3 НПК).

Заседанието се отлага, само когато защитникът е имал уважителна причина за неявяването си; Заседанието се отлага, само когато защитникът е имал уважителна причина за неявяването си;

Верният отговор е “в”. Съдебното заседание се отлага, когато не се яви защитникът, ако не е възможно да бъде заменен с друг, без да се накърни правото на защита на подсъдимия (чл. 271, ал. 2, т. 3 НПК).

Заседанието се отлага, ако не е възможно да бъде заменен с друг, без да се накърни правото на защита на подсъдимия. Заседанието се отлага, ако не е възможно да бъде заменен с друг, без да се накърни правото на защита на подсъдимия.

Верен отговор! Съдебното заседание се отлага, когато не се яви защитникът, ако не е възможно да бъде заменен с друг, без да се накърни правото на защита на подсъдимия (чл. 271, ал. 2, т. 3 НПК).

29. Когато съдът установи, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление:

Съдът връща делото на прокурора за изменение на обвинението или извършване на допълнително разследване; Съдът връща делото на прокурора за изменение на обвинението или извършване на допълнително разследване;

Верният отговор е “в”. Когато в съдебно заседание установи, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление, съдът няма право да прекрати делото (arg. чл. 289, ал. 1 НПК). Въпросите за извършване на деянието, неговата правна квалификация и виновността на подсъдимия се решават от съда при постановяване на присъдата (чл. 301, ал. 1–2 НПК).

Съдът прекратява делото; Съдът прекратява делото;

Верният отговор е “в”. Когато в съдебно заседание установи, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление, съдът няма право да прекрати делото (arg. чл. 289, ал. 1 НПК). Въпросите за извършване на деянието, неговата правна квалификация и виновността на подсъдимия се решават от съда при постановяване на присъдата (чл. 301, ал. 1–2 НПК).

Съдът провежда докрай съдебното заседание и се произнася с оправдателна присъда. Съдът провежда докрай съдебното заседание и се произнася с оправдателна присъда.

Верен отговор! Когато в съдебно заседание установи, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление, съдът няма право да прекрати делото (arg. чл. 289, ал. 1 НПК). Въпросите за извършване на деянието, неговата правна квалификация и виновността на подсъдимия се решават от съда при постановяване на присъдата (чл. 301, ал. 1–2 НПК).

30. Етичен въпрос: Магистратът постановява решенията си само когато е убеден, че:

Решението отговаря на духа на Конституцията и законите; Решението отговаря на духа на Конституцията и законите;

Верният отговор е “б”. Безспорно решенията на магистрата трябва да са в рамките на закона. Освен това съдебната власт трябва да осигури и справедлив съдебен процес. Затова етичното задължение за справедливост е включено в клетвата при първоначално встъпване в длъжност на всеки съдия, прокурор и следовател (вж. чл. 155 – 159 ЗСВ). Поради това в Кодекса за етично поведение на българските магистрати се приема, че магистратът постановява решенията си само когато е убеден, че в рамките на закона те са справедливи за всички участници в производството. До отговорът на въпроса може да се стигне по логически път и по метода на изключването. Магистратът няма задължение и правомощие да следи за спазването на Конституцията или за “духа” на законите. Поради това отговор “а” е неточен. Може да се приеме, че решението на магистрата трябва да осигурява точното прилагане на закона, но нито съдията, нито прокурорът са длъжни да осигуряват развитието на правото. Поради това отговор “в” е частично неправилен.

Решението е постановено в рамките на закона и е справедливо за всички участници в производството; Решението е постановено в рамките на закона и е справедливо за всички участници в производството;

Верен отговор! Безспорно решенията на магистрата трябва да са в рамките на закона. Освен това съдебната власт трябва да осигури и справедлив съдебен процес. Затова етичното задължение за справедливост е включено в клетвата при първоначално встъпване в длъжност на всеки съдия, прокурор и следовател (вж. чл. 155 – 159 ЗСВ). Поради това в Кодекса за етично поведение на българските магистрати се приема, че магистратът постановява решенията си само когато е убеден, че в рамките на закона те са справедливи за всички участници в производството. До отговорът на въпроса може да се стигне по логически път и по метода на изключването. Магистратът няма задължение и правомощие да следи за спазването на Конституцията или за “духа” на законите. Поради това отговор “а” е неточен. Може да се приеме, че решението на магистрата трябва да осигурява точното прилагане на закона, но нито съдията, нито прокурорът са длъжни да осигуряват развитието на правото. Поради това отговор “в” е частично неправилен.

Решението осигурява точното прилагане на закона и развитието на правото. Решението осигурява точното прилагане на закона и развитието на правото.

Верният отговор е “б”. Безспорно решенията на магистрата трябва да са в рамките на закона. Освен това съдебната власт трябва да осигури и справедлив съдебен процес. Затова етичното задължение за справедливост е включено в клетвата при първоначално встъпване в длъжност на всеки съдия, прокурор и следовател (вж. чл. 155 – 159 ЗСВ). Поради това в Кодекса за етично поведение на българските магистрати се приема, че магистратът постановява решенията си само когато е убеден, че в рамките на закона те са справедливи за всички участници в производството. До отговорът на въпроса може да се стигне по логически път и по метода на изключването. Магистратът няма задължение и правомощие да следи за спазването на Конституцията или за “духа” на законите. Поради това отговор “а” е неточен. Може да се приеме, че решението на магистрата трябва да осигурява точното прилагане на закона, но нито съдията, нито прокурорът са длъжни да осигуряват развитието на правото. Поради това отговор “в” е частично неправилен.

Поздравления! Вие решихте целия тест!

Продължавайте подготовката си в същия дух! Надяваме се да сме Ви били полезни. Ако желаете да получавате още полезни материали от нас, запишете се напълно безплатно за нашия email абонамент↗

Ако имате въпроси за изпита по юридическа правоспособност, пишете ни!

Ще се радваме да Ви бъдем полезни:

Messenger
Instagram