Използваме бисквитки, за да подобрим Вашето преживяване в сайта. Разглеждайки съдържанието на сайта, вие се съгласявате и с използването на бисквитки.  Научете повече

3. Физически лица

20 април 2020 г. Представяне LawStore

Субект на гражданското право е човек или социално образувание, на което гражданският закон признава способността да бъде носител на субективни граждански права и гражданскоправни задължения.

I. Субекти на гражданското право

Темата започва с кратка и ясна класификация на субектите на гражданското право - физическите лица, юридическите лица и държавата. Това са единствените социални дадености, които могат да бъдат субекти на гражданското право.

Субектите на гражданското право са адресатите на гражданскоправните норми и носителите на гражданските субективни права и правни задължения.

Правосубектността е от ключово значение при идентифициране на страните по правоотношенията по казуса. Неправосубектната “страна” не може изобщо да участва в правоотношения, а също и да придобива права и задължения.

II. Правоспособност на физическите лица

Следващата част на темата е посветена на правоспособността на физическите лица. Нейното начало и край. Разглеждаме проблемите на гражданската, търговската и трудовата правоспособност.

При изясняване на правоспособността в търговското право обръщаме особено внимание на понятието за търговец и придобиването на търговско качество. Представени са трите вида търговци – търговци по занятие, търговци според правноорганизационната си форма и търговци според предмета, обема и организацията на дейността.

Трудовата правоспособност е особен вид правоспособност на физическите лица, която касае страните по индивидуалните трудовите правоотношения – работникът или служителят и работодателят. Тя е свързана с възможността тези страни да придобиват права и да поемат задължения като субекти на трудовото право.

III. Дееспособност

Третата част от темата разглежда дееспособността на физическите лица. Проблемът за дееспособността се поставя единствено при физическите лица.

Въпросът за дееспособността трябва да се изследва във всички случаи, при които по казуса участват физически лица. Липсата или ограничаването на дееспособността на някое от тях повлича нищожността респ. унищожаемостта на извършените от това лице правни сделки.

В тази връзка ключово значение имат степените на гражданската дееспособност - малолетие, непълнолетие, пълнолетие.

Особено значение за дееспособността има и институтът на запрещението. В темата разглеждаме подробно неговата същност, основание, особеностите на производството и решението за поставяне под запрещение, както и редът за отмяната на запрещението.

IV. Безвестно отсъствие и обявяване на смърт

Четвъртата част от темата е посветена на безвестното отсъствие и обявяването смъртта на физическите лица.

В нея разглеждаме основанията за назначаване на представител на отсъстващото лице, обявяването на отсъствие и обявяването на смърт на физическо лице.

Поместена е както материалноправната, така и процесуалната уредба на тези институти.

V. Настойничество и попечителство

Темата завършва с изложение, посветено на комплексния институт на настойничеството и попечителството. Макар и нормативно да се урежда от Семейния кодекс, систематическото място на този институт е в гражданското право. Той е част от статута на дееспособността на физическите лица.

В изложението по темата ще се запознаете с основанието, органите и реда за учредяване на настойничество и попечителство, както и със специфичните функции, права и задължения на настойническия съвет, настойника и попечителя.

Ако имате въпроси за учебника или за изпита по гражданскоправни науки, пишете ни!

Ще се радваме да Ви бъдем полезни:

Messenger
Instagram