18. Право на собственост

16 септември 2022 г. Представяне LawStore

Собствеността е призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да владее, да ползва и да се разпорежда в рамките на закона с определена вещ и да иска от всички други лица да се въздържат от действия върху нея, доколкото техните права не го позволяват.

Собствеността е централна категория за вещното право, а правото на собственост стои в центъра на цялата система от субективни вещни права. Настоящата тема има за цел да формира у Вас систематични и последователни познания за правото на собственост като основно и най-важно вещно право. Ще се запознаете подробно с отделните правомощия, които са част от съдържанието на правото на собственост. Ще разгледаме видовете собственост и способите за тяхното придобиване.

I. Обща характеристика

На първо място ще Ви запознаем с понятието за „собственост“. Правото на собственост е абсолютно, имуществено, прехвърлимо, сложно и безсрочно. Като сложно субективно право, то се състои от три правомощия – владение, ползване и разпореждане.

Съвет: Необходимо е да отграничавате отделните правомощия на собственика от фактическите състояния (владение, държане) и ограничените вещни права (напр. право на ползване). Отделните правомощия на собственика не представляват отделни субективни права и не могат да съществуват вън от единното право на собственост. Накърняването на което и да е от тях по същество представлява накърняване на самото право (Решение № 17–2021 КС).

Единството на трите правомощия позволява на собственика да извлича в най-пълна степен ползите и икономическите изгоди от вещта. В това се състои „пълнотата“ на правото на собственост, с която то се разграничава от останалите вещни права.

При общата характеристика ще се спрем и на свойството „еластичност“ на правото на собственост. То позволява на собственика да учредява ограничени вещни права върху вещта, без да отпадат правомощията му.

Както казахме по-горе, правото на собственост е абсолютно, но това не означава, че то е безгранично. Ще Ви запознаем с границите при упражняването на правото на собственост, които съществуват с оглед необходимостта да се защитят интересите на останалите правни субекти или определен обществен интерес (Решение № 5-2017-II г.о. ВКС).

II. Видове собственост

Втората част на темата е посветена на отделните видове собственост.

С най-голямо значение е делението на собствеността на публична и частна. То произтича от Конституцията на Република България (вж. чл. 17, ал. 2 КРБ), а критериите за разграничението между частна и публична собственост са изведени по тълкувателен път от Конституционния съд.

Следващо деление на собствеността е на общинска и държавна. В темата представяме видовете държавна и общинска собственост, така както са регламентирани в специалните закони – Закона за държавната собственост (ЗДС) и Закона за общинската собственост (ЗОС). Разглеждаме и възможността за промяна на вида собственост, когато са налице предвидените в закона условия.

Конституцията урежда специален режим на замята, като въвежда ограничения относно придобиването и използването й. Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото (чл. 21, ал. 1 КРБ). Поради това отделно ще направим кратка характеристика на правния режим на собствеността върху земята.

III. Способи за придобиване на собствеността

В третата част от темата ще разгледаме въпроса с най-голямо практическо значение - способите за придобиване на собствеността. Собствеността се придобива въз основа на изрично и изчерпателно уредени в закона юридически факти, наречени придобивни основания.

В зависимост от това дали собствеността се извежда от притежанието на трето лице, или не, придобивните основания биват деривативни и оригинерни. В темата изясняваме подробно всяко от оригинерните и деривативните основания (фактически състав, действие, приложно поле, особености).

Съвет при решаване на казус: Когато едно лице се позовава на оригинерно придобивно основание, следва да се провери единствено фактическия състав на основанието, на което се позовава. Когато едно лице се позовава на деривативен способ, е необходимо да се прецени не само валидността на последното придобивно основание, но и валидността на предходните. Ако някое от тях е нищожно, последващите основания, макар да са валидни, не могат да породят вещно-прехвърлителен ефект (Тълкувателно решение № 1–2020–ОСГТК ВКС от 27 април 2022 г.).

На последно място в темата разглеждаме принудителното отчуждаване на собствеността като изключение от предвидения в Конституцията принцип за неприкосновеност на частната собственост. Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение (чл. 17, ал. 5 КРБ). При отчуждаването се дава предимство на публичния интерес пред частния интерес на собственика на вещта (Решение № 6-2013 КС).